Джон Коннолли - Всяко мъртво нещо

Ейнджъл се огледа и мигом се сетих какво си мисли. Кой знае какво ли ни очаква по-надолу? Детето бе зарито на съвсем плитко. Вероятно има и други трупове. Личеше си, че стаята е използвана за подобна цел от доста време.

Зад нас се появи Луис. Пристъпваше леко, бе сложил пръст на устните си. Хвърли бърз поглед към изровения труп и бавно посочи с дясната ръка нагоре. Застинахме на място, спотаихме дъх. Някой приглушено пристъпваше по стълбите. Ейнджъл се оттегли назад, към лавиците и веднага загаси фенера. Изправих се и забелязах, че Луис вече се е измъкнал от малката изба. Застанах срещу Ейнджъл — от другата страна на входа и протегнах ръка към пистолета. В същия миг лъч светлина блесна в очите ми. Гласът на Боби Шиора каза само:

— Недей!

Бавно отпуснах ръка.

Бе се приближил забележително тихо. Измъкна се от сянката и застана на прага, а двете му ръце сочеха право в лицето ми. В едната държеше фенер, в другата — грозен на вид пистолет с къса цев. Май бе „Five-SeveN“ — онзи модел, за който ми бе говорил Коул. Застана на около два метра от мен и се усмихна. Зъбите му блеснаха.

— На път към ада, а, мъртвецо? — ухили се той още повече. — Също като децата зад теб. Щях да те очистя още в онази къща, но старият те искаше жив. Жив на всяка цена, освен ако нямам друг избор. Е, вече го нямам.

— Ти пак движиш мръсната работа на Ферера — рекох спокойно. — Дори и човек като теб вече би трябвало да има скрупули за такова нещо.

— Всеки със слабостите си — отвърна ми философски той. — Сони е голям на очите, малък на онази работа. Затова обича да гледа. Иначе нищо не може да направи с неговата умряла пишка. Той си е бил болен на тема връткане още от дете, но татето си го обича и сега настоява тази далавера тук да се покрие, нали така.

Значи по желание на Сони Ферера са били записвани предсмъртните тръпки и агония на онези деца; Сони Ферера бе гледал как Хайъмс и Адилейд Модайн ги измъчват; Сони Ферера бе слушал последните им викове да отекват по околните стени. Неодушевената топчица, наречена рибешко око, е поемала цялата информация, предавала я е за запис на горните касетофони, а Сони по-късно я е гледал отново и отново у дома. Може би не е присъствал на всеки сеанс, но сто на сто е познавал убийците и вероятно многократно ги е наблюдавал да отнемат детски живот. И не е направил нищо да ги спре, защото не е искал този източник на перверзно удоволствие да секне.

— Кога научи старият за цялата работа? — попитах, но вече се досещах за отговора.

Мислех, че зная и какво се е случило с Пили Пилър в колата, преди да катастрофира. Оказа се, че не съм прав, както не бях прав и за още много други неща, случили се преди.

С ъгълчето на окото долових движението отсреща, а Шиора реагира с бързината на дива котка. Лъчът на фенера се изви като дъга, пистолетът също, той отстъпи назад и освети ъгълчето срещу мен.

Всъщност освети наведената глава на Ейнджъл, който повдигна очи и му се усмихна. За секунда Боби се озадачи, после устата му се разтвори широко… Бе познал кой стои срещу него, но вече бе късно. В следващия миг се изви светкавично в опит да засече Луис, но закъсня — смъртта накрая бе дошла и за него.

В светлината на фенера лъснаха черната кожа и бялото на очите на Луис, лявата му ръка се стрелна върху челюстите на Шиора. Последният замръзна, сетне се изви в ужасен спазъм, очите му изпъкнаха в болка и страх. Изправи се на върха на пръстите, разпери ръце, главата му се разтресе веднъж-дваж, а тялото изведнъж се смали, като изпуснал въздуха балон, и се отпусна. Само очите останаха широко разтворени и опулени. Луис изтегли дълъг, тънък нож от тила на Шиора и го блъсна напред. Трупът се свлече в краката ми и леки тръпки отново преминаха по него, после замря. Веднага усетих вонята на урина и изпражнения — Боби бе напълнил гащите.

Ейнджъл пристъпи към нас.

— Винаги съм го мразил това шибано копеле — рече той и се наведе да огледа малката дупка в тила на убития.

— Ами да — делово рече Луис. — Аз например в това състояние го харесвам повече.

После ме погледна въпросително.

— Какво ще го правим сега?

— Остави го тук. Само ми дай ключовете от колата му.

Луис бързо претърси джобовете на простряното тяло и ми подхвърли връзката.

— Член е на семейство Ферера. Това представлява ли проблем?

— Не зная. Остави ме аз да се оправям. Само че се навъртайте около мен. По някое време ще се наложи да се обадя на Коул. Чуете ли сирените — веднага изчезвате.