Джон Коннолли - Всяко мъртво нещо

Приближихме бавно, стъпките ни отекваха силно. Вътре подът бе чист, пръстта изравнена, изглежда, с гребло. В ъгъла бе поставена зелена метална маса с процепи от двете й страни. През тях минаваха кожени ремъци. В отсрещния ъгъл се търкаляше голямо руло найлоново фолио за промишлени цели.

По стените вървяха лавици на две нива. Бяха празни, с изключение на увит в найлон продълговат вързоп, здраво притегнат, поставен срещу вратата. Прекрачих към него, насочих фенера. Под прозрачната обвивка лъчът освети дънкова материя, зелена риза на карета, обувки малък номер, кичурче коса, обезформено лице, чиято кожа бе като пропукана и разкъсана на места, чифт отворени мъртви очи, роговицата им млечна, мътна. Миризмата на разложено бе силна, но все пак значително притъпена от найлона. Познах облеклото. Бях намерил Ивън Бейнс.

— Мили Боже, Исусе Христе — прошепна Ейнджъл. Луис премълча.

Приближих още повече, опипах пръстите и лицето, доколкото можах, през прозрачната материя. Като изключим естественото разложение, трупът изглеждаше цял, момчешкото облекло — непокътнато. Бейнс май не бе измъчван преди смъртта си, но пък около слепоочията имаше показателно потъмняване, а в ухото — съсирена кръв.

Пръстите на лявата ръка бяха разперени и притиснати към гръдния кош, а дясната бе свита в юмруче.

— Ейнджъл, ела тук и донеси сака.

Той застана до мен и в очите му зърнах гняв и отчаяние.

— Това е Ивън Бейнс — рекох. — Носиш ли маски?

Той се наведе и от сака извади две маски против прах. После ги напръска с одеколон и ми подаде едната заедно с чифт найлонови ръкавици. Луис остана зад нас, но не поиска маска. Ейнджъл освети трупа със своя фенер.

Извадих джобното си ножче и разрязах найлона близо до дясната ръка. Сега вонята стана нетърпима, ужасна, маската не помагаше много. Чух съсъка на отделящ се газ.

С тъпата част на ножчето се опитах да разтворя здраво стиснатото юмруче. Кожата се разкъса, един нокът падна. Светлината примига.

— Дръж фенера здраво, дявол го взел — процедих.

В полуразтворената длан се мярна нещо дребно, синьо. Натиснах отново, вече не внимавах дали ще нараня ръката или не. Трябваше да видя онова. На всяка цена трябваше да разбера какво е то. Длъжен бях да намеря отговори за всичко, което се бе случило тук. Както и очаквах, предметът падна на пода. Наведох се, вдигнах го и насочих моя фенер. Бе парченце от син порцелан.

Ейнджъл тръгна да оглежда по ъглите и след малко излезе от помещението. Взирах се в порцелана и изведнъж отново чух звука на бормашината. След малко ме повика някъде отгоре. Върнахме се с Луис на горното ниво и го заварихме в тясна стаичка, почти колкото голям стенен шкаф. Бе точно над избата, където бе трупът на Бейнс. На рафт един върху друг бяха наредени три видеокасетофона, свързани с кабели. През дупка в основата на стената и надолу в пода минаваха жици. Индикаторът на единия отброяваше секунди, вероятно за включен запис. Ейнджъл натисна бутон, екранчето угасна.

— В ъгъла на тавана на избата намерих дупчица, колкото нокътя на малкото ми пръстче, но достатъчна, за да може през нея да мине рибено око [40] Полусферичен миниатюрен обектив/камера за снимане на 180 градуса пред камерата и създаване на кръгов, панорамен образ. — Бел. прев. и сензор за движение — рече той. — Трудни за откриване, освен ако човек не знае какво и къде да търси. Предполагам, че жиците минават през вентилаторната система. Някой си е нагодил тук автоматична дяволия за записи долу — включва се и записва всичко сама още от момента на влизането.

Някой си, но не който и да е, помислих си аз. Ненормалник, който е „обработвал“ децата в онова помещение. Обикновена видеокамера би дала далеч по-качествен образ, но въпросният тип има някаква причина да се крие, не иска да бъде забелязан и разпознат.

В горната стаичка монитор нямаше, значи той, съответно тя, или желае да гледа записите на спокойствие у дома, или пък не иска онзи, който ги взема оттук, да ги види. Познавах мнозина, които биха направили подобен аранжимент, Ейнджъл също. Но един просто ми се натрапваше в съзнанието: Пили Пилър.

Слязохме обратно долу. Взех сапьорска лопатка от сака на Ейнджъл и започнах да копая в земята. Не ми отне много време. Лопатката удари в нещо меко. Разрових земята с шепи, а Ейнджъл намери малка градинска лопата и започна да изхвърля изкопаното. Подаде се познатият ни вече вид найлон, а под него едва се различаваше кафеникава, нагърчена кожа. Внимателно отстранихме останалата пръст и видяхме детското тяло, свито в типичната за зародиш поза. Главата му бе прикрита от едната ръчица. Дори и в разложеното състояние личеше, че пръстите са били чупени. При все това не бях сигурен все още момче ли е или момиче. Налагаше се да го извадим.