Джон Коннолли - Черният ангел

Загледа се в Шантал — онази висока черна курва с толкова тънички крака, че просто да се чуди човек как я издържат? Подскачаше към него на високите си токове, приближаваше.

— К’во носиш, захарче? — попита я той.

— Стотарка.

— К’во? Ебаваш се с мен, а?

— Няма бачкане, миличък. Само свирки искат, а един черньо се пробва да ми го вкара, ама после щял да плати, и направо ми изгуби времето. Няма клиенти, сладък. Трудно се бачка, нали?

Джи Мак се пресегна, стисна лицето й над брадичката с пръсти, същински клещи.

— Хей, я да те откарам отзад в уличката, а? Искаш ли? Стотарка ще ми пробутваш, а? Като ти бръкна по разните черни дупки и какво ли ще намеря, сещаш ли се? Цял куп мангизи ще намеря, ей това! И мислиш, че ще те галя ли? Ще ти сцепя работните места, да знаеш! Искаш ли, а?

Тя трагично поклати глава, подбели очи. Той я освободи, Шантал посегна под поличката. Гледаше я внимателно, докато измъкваше найлоново пликче. Банкнотите вътре се виждаха ясно.

— Тоя път ще ти се размине — тихо, но заплашително отсече Джи Мак и пое пликчето, като гнусливо го стискаше с два пръста.

Тя отвори ръчната чанта, оттам извади и стодоларова банкнота, подаде му я. Мъжът замахна със свободната ръка, умело задържа дланта на милиметри от лицето й. Сетне се усмихна с най-лъчезарна, утешителна усмивка.

— Сега минаваш метър — само защото си нова и не знаеш какво се полага на тарикатките. Опиташ ли пак да се ебаваш с мене, кучко, така ще ти подредя дрискалото, че ще кървиш седмица. Аре разкарвай си гъза оттук!

Шантал послушно кимна и подсмръкна. Сетне погали ревера на якето с дясната ръка, поглади го по гърдите.

— Съжалявам, сладък. Аз вече…

— Готово — отряза я Джи Мак. — Сега си чиста. Оттук нататък…

Тя побърза да кимне, извърна се и закрачи надолу по уличката. Джи Мак я гледаше в гърба, мислеше: има още четири-пет сигурни работни часа, докато клиентелата се донапие, дрогира и легне да спи. Тогава ще я откара в бърлогата и ще й покаже какво им се случва на кучките, дето се ебават с него и се опитват да го излагат. Ще го крадат ли? Ще му крият печалбата, а? Тц, тая няма да я бъде. Но на улицата с нея няма да се разправя. Тук ще изглежда зле, престиж ще загуби. Насаме — скрито-покрито. На четири очи. Тъкмо и по-добре ще го запомни.

Така се действа с тези жени. Веднъж изпуснеш ли му края, простиш ли на някоя от тях, и всички на главата ти се качват. Редовно започват да те работят, да те завличат. И тогава какво става с теб? И ти се превръщаш в пачавра, нали така? Затова урок трябва да им се дава още отрано, още в началото, иначе по-добре ги разкарай. Странно нещо е това проститутката — веднъж като я обработиш, като я вкараш в играта, после и да я биеш, и да я тормозиш, тя все при тебе си стои. Действаш ли правилно, тя се чувства нужна, усеща се част от истинско семейство, каквото никога не е имала. А ти ги възпитаваш и дисциплинираш като добър, любящ баща — все едно наистина ги обичаш. А онези, дето хлътват по теб, и да ги лъжеш сетне можеш, и да ги прецакваш, копче няма да ти кажат, най-малкото понеже познават другите ти курви. Е, в това отношение поне сводникът е винаги по-гот, по-напред от другите леваци. Две обиколки напред, какво ти две — направо десет. Но си има мярка — да държиш нещата под контрол и само в семейството. Те са твои жени, правиш си с тях каквото си знаеш, но след като веднъж си им създал чувство за принадлежност, за това, че са търсени и нужни. Психолог трябва да си с тези кучки, трябва да знаеш как да им движиш тънките струни…

— Прощавайте… — чу изведнъж глас отдясно.

Наведе се в същата посока, за да види дребна чернокожа жена в манто, в едната й ръка — чанта, с другата бърка в нея. Нисичка, крехка, сивокоса, вятърът да духне по-силно и ще я прекърши.

— Какво има, бабче? — ухили се той. — Не си ли поодъртяла за занаята, а?

Жената вероятно схвана обидата, но не реагира по съответния начин.

— Търся едно момиче — рече и извади снимка от чантата.

Джи Мак погледна фотографията и чак коремът го присви.

Вратата отляво се отваря, сетне пак се затваря, но и в коридора не свети, затова Алис не разбира кой е влязъл. В същия миг ужасно засмърдява, тя се превива и повръща. Стъпки не чува, но усеща чуждото присъствие — някой, някаква фигура бавно обикаля наоколо, като че я изучава.

— Моля ви се — говори на глас, а това й струва огромно усилие, отнема й цялата налична сила. — Моля ви се. Каквото и да съм направила… моля, простете ми. Съжалявам. На никого няма да казвам какво ми се е случило. Аз дори не зная и къде се намирам. Пуснете ме, моля ви се… нищо няма да направя. Аз съм добро момиче, ще ви слушам, каквото ми кажете… обещавам.