Джон Коннолли - Шепнещите

Здесь есть возможность читать онлайн «Джон Коннолли - Шепнещите» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2011, ISBN: 2011, Издательство: Прозорец, Жанр: Триллер, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Шепнещите: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Шепнещите»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Чарли Паркър се завръща в смразяващ нов трилър.
Границата между Мейн и Канада е толкова разхлабена, че всичко може да се контрабандира през нея: дрога, пари, оръжия, хора. Група разочаровани бивши войници предприемат контрабандна операция и онова, което пренасят е много по-странно и ужасяващо от всичко, което можем да си представим. Това обаче не се отнася за частния детектив Чарли Паркър. Той вече познава отблизо тъмната страна на човешките сърца. Дейността на войниците е привлякла вниманието на самотника Ирод, човек с вкус към необичайното. А където и да отиде, Ирод е следван от призрачна фигура, която той нарича Капитана.
За да ги победи, Паркър е принуден да се съюзи с човека, от когото, се страхува най-много, с убиеца, известен като Колекционера…

Шепнещите — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Шепнещите», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Господин Уебър — поде посетителят и въпреки раната гласът му бе мек и приятен. — Позволете да се представя. Името ми е Ирод. — Усмихна се и Уебър, изплашен, че раздвижилите се лицеви мускули още повече ще разкъсат раната на устната му и ще я отворят чак до септума, едва успя да сдържи гримасата на отвращение. — Често ме питат дали обичам децата. Приемам спокойно този въпрос.

Уебър не знаеше какво да каже и затова просто отвори малко по-широко вратата да пусне непознатия вътре, дясната му ръка небрежно се вдигна към кръста и спря там, на педя от пистолета. Докато влизаше в къщата, Ирод кимна учтиво и хвърли поглед към кръста му, сякаш даваше на Уебър да разбере, че знае за пистолета и че той ни най-малко не го тревожи. Погледна към отворената врата на кухнята и Уебър го покани да влезе. Направи му впечатление, че Ирод вървеше бавно, но причината не бе в болестта, той просто се движеше предпазливо. Щом влезе в кухнята, остави шапката си на масата и огледа всичко наоколо с блага одобрителна усмивка. Само музиката сякаш не му се понрави.

— Звучи като… Не, това е „Паваната“ [2] Павана — старинен испански танц. — Бел.прев. на Фуре [3] Габриел Фуре (1845-1924) — френски композитор. — Бел.прев. . Обаче не мога да кажа, че одобрявам онова, което правят с нея.

Уебър отвърна с почти незабележимо повдигане на раменете:

— Изпълнението е на Бил Еванс. Кой не харесва Бил Еванс?

Ирод направи лека гримаса на отвращение.

— Никога не съм харесвал подобни експерименти — каза той. — Боя се, че съм пурист в повечето неща.

— Всеки е различен — отвърна Уебър.

— Така е, така е. Светът щеше да е скучен, ако вкусовете на всички ни бяха еднакви. И все пак трудно бих се отказал от убеждението, че е по-добре да се противопоставяме на някои вкусове, вместо да им се отдаваме. Ще възразите ли, ако седна?

— Моля, заповядайте — отвърна Уебър със следа от неудоволствие в тона.

Ирод седна, при което забеляза виното и счупената чаша на пода.

— Надявам се, че не съм бил причината за това.

— Виновно е собственото ми невнимание. Ще почистя по-късно. — Уебър не искаше ръцете му да са заети с четката и лопатата, докато този човек бе в кухнята му.

— Изглежда, че съм ви прекъснал, докато сте приготвяли вечерята си. Моля ви, продължавайте. Не искам да ви откъсвам от заниманията ви.

— Няма нищо. — Уебър реши, че също така е за предпочитане да не обръща гръб на Ирод. — Ще продължа, след като си тръгнете.

Ирод се замисли върху това за момент, сякаш се бореше с импулса да възрази и чакаше той да отмине, като котка, която решава да остави хващането и размазването на пеперуда за по-нататък. Вместо това разгледа бутилката бяло „Бургундско“ на масата, като я завъртя леко, за да може да прочете етикета.

— О, много добре — каза. — Бихте ли имали нещо против да ми налеете една чаша?

Почака търпеливо, докато Уебър, който не беше свикнал гостите му да предявяват подобни претенции, извади от кухненския шкаф две чаши и наля на Ирод количество, което при дадените обстоятелства бе повече от щедро, после наля и на себе си. Ирод вдигна чашата и помириса виното. Извади от джоба на панталона си носна кърпа, сгъна я внимателно и я сложи на брадичката си, докато отпиваше с ъгълчето на устните си, за да избегне раната. Малко от виното покапа надолу и попи в кърпата.

— Прекрасно, благодаря ви. — Ирод размаха кърпата и се извини: — Човек свиква с необходимостта да жертва малко от достойнството си, за да продължи да живее, както му се иска. — Усмихна се отново. — Както може би се досещате, аз не съм здрав човек.

— Съжалявам да чуя това — каза Уебър. Помъчи се да вложи известно чувство в думите си.

— Благодаря за съчувствието — сухо отвърна Ирод. Вдигна пръст и посочи горната си устна. — Тялото ми е разядено от злокачествени образувания, но това е отскоро: некротизиращо заболяване, което не се повлия от пеницилина и ванкомицина. Почистването на раната след това не успя да премахне цялата некротична тъкан и сега, изглежда, ще е нужно ново сондиране. Странно, но казват, че моят съименник, убиецът на деца, е страдал от некротизиращ фасцит на слабините и гениталиите. Може да се каже, че е бил наказан от Бога.

„За цар Ирод ли ми говориш, или за себе си?“, зачуди се Уебър и онзи сякаш чу мисълта му, защото изражението му изведнъж се промени и дори незначителната добронамереност, която бе проявявал до този момент, окончателно се загуби.

— Ако обичате, седнете, господин Уебър. Също така може би ще свалите оръжието от колана си. Едва ли ви е удобно да го държите там, където е, а аз не съм въоръжен. Дойдох тук, за да поговорим.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Шепнещите»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Шепнещите» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Джон Коннолли - Любовники смерти
Джон Коннолли
Джон Коннолли - Жнецы
Джон Коннолли
Джон Коннолли - Гнев ангелов
Джон Коннолли
Джон Коннолли - Рожденные убивать
Джон Коннолли
Джон Коннолли - The Dirty South
Джон Коннолли
Джон Коннолли - Песен на сенките
Джон Коннолли
Джон Коннолли - Черният ангел
Джон Коннолли
Джон Коннолли - Дарк Холоу
Джон Коннолли
Отзывы о книге «Шепнещите»

Обсуждение, отзывы о книге «Шепнещите» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x