Джон Коннолли - Ангелите на гнева

Тя оформи с устните си „не“.

— Какво тогава?

Тя показа с жест, че не знае. В угасващата светлина и сенките сред стария форт аз почти не забелязах лъжата.

Почти.

Рей Рей бягаше.

Не бе сигурен как всичко успя да се обърка така за толкова кратко време, но вече знаеше, че двамата с Джо се бяха набутали в шамарите от самото начало. Трябваше да се откажат още след първата им среща с детето и жената, но Джо им беше длъжник и сега те си прибираха дълговете, а Джо даде на Рей да разбере, че с тези хора шега не бива. Беше благодарен на Рей, че го придружаваше, макар Рей да не би се вяснал насам доброволно, ако не му трябваха парите.

От самото начало напредваха много бързо. Момчето може и да изглеждаше като откачалка, но копеленцето умееше да върви и никой не се оплака от темпото, което наложиха: нито жената, нито детето. Макар Джо да държеше картата и да се ориентираше по нея, Рей имаше чувството, че ги води жената, а не те нея. Когато Джо спря, за да провери колебаещия се компас, жената просто продължи напред, а детето подрипваше след нея, и когато Джо и Рей ги настигнаха, не се наложи да променят посоката.

Рей предполагаше, че са на по-малко от миля от форта, когато долетя първата стрела. Първата му мисъл бе: „Индианци!“, което бе абсурдно и безсмислено, но човешкият мозък е пълна загадка. Дори когато се хвърли на земята и чу Джо да ругае, той се улови, че се смее, и чак когато вдигна очи и видя стрелата, забита в дънера на един бор, престана да се хили и осъзна, че може би ще умре тук.

Джо беше на две крачки вляво от него и се опитваше да разбере откъде е долетяла стрелата.

— Ловец? — попита Рей по-скоро с надежда да е така. Все още носеха оранжевите жилетки. Бяха спорили по този въпрос, но Рей и Джо в крайна сметка настояха, че в компанията на жена и дете е по-добре да бъдат предпазливи. Само малоумен ловец би стрелял по нещо, облечено в оранжево.

— Друг път — каза Джо, потвърждавайки опасенията на Рей.

Жената Флорес се бе прикрила зад дебел дъб. Докато продължаваше да оглежда гората, Джо подвикна към нея:

— Мис Флорес, случайно да знаете кой може да е това?

Нещо се размърда зад една наклонена ела, нещо като животно, готово да хукне през гората. Стрелналата се фигура се оказа едър мъж с обезобразена глава и с лък в ръката. Рей стреля, без да се замисли. Кората на елата се пръсна и Джо също започна да стреля. Мъжът се скри, накуцвайки, но ловко, и все пак Рей бе почти сигурен, че някой от изстрелите го бе уцелил. Рей видя как на четвъртия изстрел мъжът сякаш се препъна — вероятно бе уцелен в дясната предмишница или в рамото. Чак когато двамата с Джо престанаха да стрелят, чуха виковете на Флорес. Ехото от изстрелите още отшумяваше заедно със звъна в ушите му, когато чу думата „Не!“.

— Как така „не“? — попита Джо. Той бе изпразнил пушката си и сега презареждаше, лежейки по гръб, докато Рей го покриваше.

— Не искам да пострада — рече Флорес.

— Мис, съгласих се да ви заведа до самолета и да ви върна живи и здрави — каза Джо. Той зареди и започна да разглежда дърветата. — Не съм се съгласявал да се оставя да ме убият.

Стрелата сякаш се материализира в левия крак на Джо. Както си лежеше там и се канеше да каже още нещо на Флорес, и изведнъж една триостра стрела проби бедрото му и устата на Джо се раззина в писък, докато кръвта вече се лееше обилно. Рей не бе виждал толкова много кръв да изтече толкова бързо от човек. Той понечи да му помогне, когато Джо се изправи и втора стрела го уцели ниско в гърба, при което Рей моментално разбра, че Джо ще умре. Той изкашля голямо количество кръв, докато Рей пропълзя до него, използвайки тялото на приятеля си като прикритие, и започна да стреля към гората с надеждата да уцели нещо. Трета стрела уцели Джо в гърба и той само изръмжа. Последната стрела вероятно бе пронизала сърцето му, защото тялото му само рязко се разтърси под Рей и застина.

Ала последната стрела даде на Рей няколко секунди време. Той бе видял фигурата тъкмо докато пускаше стрелата и сега имаше мишена. Той хвана мъжа на мушка и тъкмо щеше да стреля, когато една ръка дръпна главата му и изстрелът му отиде напосоки. Рей усети юмрук в слепоочието си. Не беше кой знае какъв удар, но един от пръстите засегна окото му и болката го ослепи за миг. Той замахна и усети, че юмрукът му срещна устни и зъби. Когато се огледа, видя, че момчето лежи на земята, а устата му бе окървавена от сцепената устна.

Рей насочи пушката си в детето.