Джон Коннолли - Песен на сенките

В по-голямата си част преходът към Бореас от Бангор, където Блум служеше, преди да кандидатства за поста на началник на полицията, беше безболезнен, улеснен от неочаквания бонус на внезапната смърт на Ланге, който иначе щеше да бъде неспособен да устои на порива да си вре носа в нейните работи и щеше да се държи като началник в изгнание. Да, имаше такива, които мърмореха, че официалното публично лице на силата на закона в града е прекалено млада и по-същественото — жена, но Блум приложи правилния подход и дори онези, които с радост биха издигнали статуя на Ерик Ланге в центъра на града, постепенно бяха започнали да я приемат. Все пак останаха шепа кибици, включително заместник-началникът на Ланге, Карл Фостър, който си хвърли куклите и парцалките от детската кошарка и напусна полицията, когато градът го пренебрегна за сметка на Блум.

Прав му път. Спести й главоболията да го принуди да напусне.

Тя паркира експлоръра си в края на плажа при Мейсън Пойнт, изхлузи кецовете и ги замени с черните водоустойчиви ботуши, които винаги държеше в багажника. Уж не беше на смяна, но бързо научи, че в действителност никой полицейски началник в малка общност някога е бил напълно освободен от задълженията си. Както и да е, това беше различно. Не всеки ден на брега в нейния град изплуваше труп.

Двама униформени полицаи вече я чакаха до водата, заедно с Дан Райни, който живееше близо до брега и първи беше забелязал тялото да се носи по гребена на вълните. Полицаите бяха жени и бяха наети от Блум. Назначението им беше довело, далеч не случайно, до няколко последващи пенсионирания и оставки в отдела от страна на мъже — вкупом с Ланге и Фостър, и техните застаряващи приятели приключиха с града и се отправиха към залеза по живо по здраво. Безочието им беше подразнило Блум, но тя сподели чувствата си единствено със съпруга си. Той беше архитект със страничен бизнес за дизайн на лодки и излъчваше спокойствието на Буда, подпомагано от някое и друго дръпване на коз [4] Цигара с марихуана. — Б. ред. . Понякога заплашваше да го арестува за това, което той намираше за изключително забавно. Все пак и произтеклата от всичко чистка на баласта в отдела й позволи да поправи предишния дисбаланс на половете (жени 0 %/мъже 100 %), като задържа няколко висши полицейски служителя мъже, които тайно се радваха да видят гърба на Ланге, ако ще и само защото това щеше да им даде възможност да си изработят двайсетте години далеч от педантския му поглед.

Мери Престън беше по-младата от двете полицайки на плажа. Беше едра жена, наближаваща трийсетте, и Блум не беше сигурна дали щеше да премине успешно теста за физическа пригодност в Бангор, който изискваше жените новобранци на нейната възраст да могат да направят по петнайсет лицеви опори, без да спират, по трийсет и две коремни преси за една минута и да пробягат два километра и половина за петнайсет минути. От друга страна, тя беше умна, застрашителна, лоялна и много, много забавна. Когато по време на интервюто Блум повдигна въпроса за теглото й, Престън я уведоми, че няма намерение да допусне „катилът“ — именно тази дума използва — да й избяга толкова надалеч, че да са й нужни петнайсет минути тичане да го хване. Ако скоростта за сметка на разстоянието се превърне в проблем, каза й тя, ще го прегази с колата си. Ако няма кола, ще метне фенерчето си по него.

Ако и в това се провали, просто ще го застреля. Блум я нае на мига.

Втората полицайка беше Керълайн Стайнс, която имаше дванайсетгодишен опит като сержант в Преск Айл на север. Беше с десет години по-възрастна от Престън и Блум я готвеше за заместник-началник веднага щом успееше да убеди общинския отдел „Човешки ресурси“ да й осигури подходяща заплата. Засега Стайнс беше дошла в Бореас със стария си чин, но де факто беше заместничка на Блум.

— Какво имаме тук? — попита Блум.

— Мъж — каза Стайнс. — Може би е към четирийсетте, но е трудно да се каже.

Тялото лежеше с лицето надолу върху пясъка, а оттеглящият се прилив все още се плискаше в краката му. Изглеждаше така, сякаш не е прекарал твърде много време в океана, макар че потапянето в студената, дълбока и солена вода на Северния Атлантически океан би забавило разлагането за известно време. Също така тялото не би започнало да се издига, преди газовете в него да намалят относителното му тегло и да създадат достатъчна плаваемост, че да достигне до повърхността и да се понесе по нея. Освен това мъжът беше облечен с тежко яке и пуловер, които бяха го задържали под водата по-дълго, дори като се отчете действието на газовете. Блум си сложи чифт сини латексови ръкавици и внимателно отметна косата от лицето му. Рибите и ракообразните вече бяха накълвали меката тъкан и едното око липсваше. Видя известни наранявания по черепа му, но беше нужна аутопсия, за да се определи дали бяха пред- или послесмъртни. Труповете във водата винаги се носят с лицето надолу, а и блъскането на вълните, в съчетание с травмите, които тялото може да понесе при изначалното потъване, като нищо могат да доведат до ожулвания по главата. Синината по видимите части на горната част на торса беше тъмна и покрита с петна от движението във водата. Десният му крак беше останал без обувка, но все още беше обут в чорап на райета. Останките от палеца се подаваха от една дупка. Нещо беше изяло по-голямата част от него чак до кокал. Левият крак беше запазил обувката си, а за връзките й висеше дясната й посестрима. Значи, преди да попадне във водата, връзките на обувките му са били вързани една за друга.