Джон Коннолли - Песен на сенките

Блум внимателно потупа джобовете на дрехите му, за да намери някакъв документ за самоличност. Не откри нищо.

— Мислиш ли, че е самоубийство? — попита Стайнс.

Блум се отпусна на пети. Беше чувала за случаи, при които хората връзват обувките си една за друга или овързват краката си, преди да скочат — или по-скоро да се дотътрят до водата, — само за да се уверят, че няма да започнат да ритат, щом паниката ги обземе. Дори беше виждала снимки на жертви на удавяне с увита около китките жица, което водеше до първоначалното предположение, че телата им са били бутнати във водата от трета страна, но аутопсията разкриваше белези по устите им там, където са затягали жицата със зъби.

Огледа пръстите на мъжа. Кожата по възглавничките и опакото на ръката беше подпухнала от прекараното във водата време, но не липсваше нито един нокът. В процеса на гниене епидермисът и ноктите често се олющваха, но неговите бяха непокътнати.

— Ще уведомя Съдебна медицина и Щатската полиция — каза Блум. — Ще проверим дали е докладвано за изоставени превозни средства или намерен захвърлен портфейл или документ за самоличност. Междувременно трябва да го приберем в чувал и да го махнем от плажа.

Извън водата разложението на тялото щеше да започне бързо да напредва. Важно бе да го приберат в хладилна камера възможно най-скоро, за да спомогнат за прецизна аутопсия. Освен това откриването на тяло неизбежно привличаше сеирджии, особено в малък град като този. „Крамър и синове“, местният погребален дом, имаше договор за справяне с удавниците и други подобни нещастници в тази част на страната. Те щяха да се зарадват на работата. Въпреки относително застаряващото население на Бореас от няколко седмици насам никой в града не беше умирал.

— Мери — каза тя, — искам да идеш по-нагоре по пътя и да сложиш кордон. Без неупълномощени коли, без неупълномощени лица и без изключения. Керълайн, ти остани с тялото засега и вземи показанията на господин Райни. Аз ще извикам Марк и Тери да ни помогнат да претърсим плажа, докато трае отливът, да не би случайно да намерим нещо, което да ни помогне да го идентифицираме. Ясно ли е всичко?

Те кимнаха, а после Престън погледна зад нея и каза:

— Пасторът е тук. И отец Ноулс.

Блум се обърна и видя двамата мъже, които изчакваха на почтително разстояние. Забеляза обаче само една кола. Сигурно бяха решили да пътуват заедно. Мартин Лутър щеше да получи емболия.

— Ще може ли да слезем? — провикна се пастор Вернер.

Блум им помаха да се приближат. И двамата мъже носеха свещенически якички. Зачуди се дали са ги сложили специално за случая. Блум не беше религиозна, но поддържаше добри отношения както с Вернер, така и с отец Ноулс, енорийския свещеник от „Пресветата Майка“. Той беше дребничък, енергичен мъж, чийто вездесъщ ентусиазъм понякога изтощаваше Блум. По-добре се разбираше с лютеранеца Вернер, който беше по-сговорчив и лаконичен. Беше сигурно поне петнайсет сантиметра по-висок от Ноулс и по-дребният свещеник обикновено отстъпваше пред Вернер относно обществените въпроси, защото бащата на Вернер също бил пастор, докато това бе едва втората година на Ноулс в „Пресветата Майка“.

— Чухме за това в града — каза отец Ноулс. — Не е някой местен, нали?

— Не мисля — отвърна Блум.

Двамата мъже погледнаха зад нея към лицето на мъртвеца и потрепериха от гледката.

— Не го разпознавам, но все пак е бил във водата — каза Ноулс. — Ами ти, Аксел?

Вернер поклати глава.

— Не, не ми е познат.

— Имате ли нещо против да кажа молитва за него? — Ноулс попита Блум.

Блум му отговори, че няма абсолютно нищо против. Нямаше как да навреди на мъртвия мъж.

— Само не пипайте тялото, става ли?

Ноулс измъкна молитвена броеница от джоба си и коленичи до трупа. Вернер преклони глава, но не каза нищо. Блум си спомни, че при лютеранците имаше нещо такова, че не се казват молитви за мъртвите. Престън, която беше католичка, сключи ръце и се прекръсти, щом Ноулс приключи.

Блум изпрати Ноулс и Вернер до паркинга и ги изчака да си тръгнат. След това се обади в отдела по Съдебна медицина в Огъста и този на Щатската полиция в Бангор, както и на Шерифския отдел на окръг Вашингтон в Мъчайъс. Най-накрая говори с Лойд Крамър и уреди да приберат тялото и да го положат в лед, докато Съдебна медицина не постанови как да процедират с него.

После реши да се прибере вкъщи и да си облече униформата. Винаги си струваше да изглеждаш официален в подобни ситуации. Запали експлоръра и тръгна към главния път. Наклонът на баира от плажа беше сравнително лек и целият бряг беше видим за преминаващите коли. Докато се подготвяше да направи завоя, само една кола приближаваше града в посока север — мустанг, който намали дотолкова, че едва не спря, докато я подминаваше. Зърна бегло шофьора, когато той погледна за кратко първо към нея, а после и към хората на плажа — Райни и Стайнс до тялото и Престън, пристъпваща тежко към колата си. Носеше тъмни очила, но Блум го разпозна по колата.