Майкл Коннелли - Горящата стая

— Знам, знам. Просто се чудя дали това не е било отплата, задето е бил доверен информатор през всичките тези години.

Уолинг поклати глава.

— В досието му няма нищо, което да намеква, че обвиняемият е оказвал значителна помощ на властите.

— Това не означава, че не се е случило — посочи Бош.

— Така или иначе, сега искаш неща, които са отвъд възможностите ми. Нямам достъп до списъците с информатори. Държат ги под ключ поради очевидни причини.

— Записа ли номерата на досиетата? Мога да говоря с прокурора.

— Записах ги.

— Ами агентът, който е разработвал групата? Кой е бил?

— Ник Ярдли. Още е в тукашния филиал.

— Мислиш ли, че ще се съгласи да говори с мен?

— Би могъл, но не забравяй, че Бъроуз е влязъл на топло заради укриване на данъци. Технически погледнато, ние само сме помагали. Ник може да подхвърли нещо на данъчните, а ако стане това, забрави. Техните агенти не говорят с местните.

— Знам.

— Така че ако говориш с Ник, не му казвай, че си разговарял с мен. Кажи му, че информацията ти е от съдебното дело.

— Разбира се.

Сервитьорът донесе поръчките им. Бош искаше да си тръгне и да продължи да работи по делото, но знаеше, че ако постъпи грубо с Рейчъл, тя може и да не му помогне никога повече. Не искаше да поема подобен риск.

Започнаха да се хранят и Бош се помъчи да завърже неангажиращ разговор.

— Как е Джак напоследък?

Джак беше Джак Макавой, бивш репортер от „Таймс“, с когото Рейчъл ходеше през последните няколко години. Бош го познаваше.

— Добре е — отвърна тя. — Щастлив е. И късметлия, като се има предвид състоянието на вестникарската журналистика.

— Още ли работи за онзи разследващ уебсайт?

— Неотдавна се премести на друг, „Феър Уорнинг“. Посветен предимно на защита на потребителите. Не е зле да го провериш. Вече никой не го е грижа за обикновения гражданин — нито властите, нито вестниците. На сайта има доста интересни неща. И Джак отново обича работата си.

— Това е чудесно. Ще го погледна. Феър Уорнинг дот ком, нали?

— Дот орг. С нестопанска цел.

— Ясно, ще го погледна.

Бош се зачуди дали да не я попита дали си няма неприятности в Бюрото, задето има връзка с репортер, но преди да отвори уста, телефонът избръмча в джоба му. Той остави вилицата си и го погледна. Съобщение от Сото.

Готова за действие.

Не особено нежно напомняне, че ги чака работа. Погледна Уолинг, която спокойно размазваше крема върху кравайче.

— Трябва да вървиш, нали? — каза тя, без да вдига очи.

— Да — отвърна Бош.

— Не се безпокой за мен. Върви.

— Благодаря, Рейчъл. За всичко. Ще оправя сметката на излизане.

— Благодаря, Хари.

Бош взе мъфина си от чинията и тръгна да се измъква от сепарето.

— Не забравяй това — каза Рейчъл.

И му подаде вестника. Бош го взе и се изправи.

— И да кажеш на Джак, че е голям щастливец.

— Какво? Работата ли имаш предвид?

— Не, Рейчъл. Имам предвид теб.

Бош не искаше да се качва в отдела и да се натресе на Краудър или Самюълс, така че прати на Сото есемес и я зачака на същото място, на което я беше оставил преди час. Трябваха й по-малко от десет минути да излезе и да пресече площада. Носеше айпада си.

Сото се качи в колата, но Бош не потегли. Трябваше да съставят план за остатъка от деня и освен това той искаше да разбере какво е казала на Краудър относно двата им случая.

— Добре, какво е положението?

— Интервюто мина лесно — каза тя. — Репортерът не попита нищо неудобно и единственото, което му казах, беше за оръжието. Остана наистина доволен от новината. Капитанът и лейтенантът също са щастливи и ни дадоха зелена светлина за Бони Брай.

— Какво каза на Краудър за Бони Брай?

— Че го смятаме за отклоняване на вниманието от обира на ЕЗБанк и че това е версия, по която първоначалните следователи не са работили. Казах му, че разполагаме с твърда връзка между двете места и трябва да действаме още днес, за да го потвърдим.

— Идеално. И така, Бъроуз и Бойко са ни в кърпа вързани. Още нямаме адреса на Ана Асеведо, нали?

Сото поклати разочаровано глава.

— Не мога да я намеря. Опитах всички бази данни, всякакви доставчици на услуги, регистрации на гласоподаватели, коли на изплащане, каквото се сетиш.

— Мъртва ли е според теб?

— Дори да е мъртва, не е отбелязано никъде.

— Може просто да си е сменила името.

Каза го с надежда, макар че все повече започваше да се убеждава, че Ана Асеведо е била убита и заровена на място, където никога няма да бъде намерена. Ако бе използвана от Бъроуз и другите двама, се бе превърнала в потенциална заплаха веднага след обира. А след смъртните случаи в Бони Брай заплахата бе станала още по-голяма.