Думите й изтръгнаха Бош от мислите му и той я погледна. Беше забравил. В сряда Сото имаше редовен следобеден сеанс с доктор Инойос от Поведенчески науки.
— Да — каза той. — Виж дали няма да се съгласи да пропуснеш тази седмица. Нещата станаха динамични. Не бива да пропускаме момента.
— Ще й се обадя.
— А аз ще се върна след час. Може би дотогава ще знаем повече за Бъроуз.
— Кой е агентът, с когото ще се срещаш?
— Работи в разузнавателен отдел. Хвърлят мрежата, нали разбираш. После анализират.
— Жена е, нали? Гласът ти напълно се промени, докато говореше по телефона. Все едно говореше с дъщеря си. Ставаш много приятен.
Бош й хвърли кос поглед. Не знаеше дали да й направи комплимент за наблюдателността, или да я посъветва да си гледа работата.
— Ами, да. Стари познати сме.
— И тя иска да се види с теб насаме.
— Просто си е такава. Ще каже повече, ако съм само аз.
— Важното е да има резултат, Хари.
Бош кимна. Нямаше нищо против да прекрати разговора за Рейчъл Уолинг.
— Добре, да се върнем за малко на Стефани Перес, преди да слезеш. Чрез нея и тримата от ЕЗБанк са свързани с Бони Брай.
— Това е абсолютно твърдо. Разпозна ги на снимките и потвърди расистките нагласи на Бъроуз.
— Добре, ами Ана? Как са се запознали с Перес? Колко време са били съквартирантки, преди Перес да я накара да се махне?
— Стефани каза, че са живели заедно около година и че Ана се е обадила по обява на таблото в пералнята на комплекса.
— Значи Ана вече е живяла там?
— Не, но е живяла като малка. Дошла на гости на приятели, видяла обявата и се свързала с Перес. Казала, че иска да живее там, защото познавала мястото и можела да стига пеша до работата. Нямала кола.
Бош кимна. Всичко това беше добре дошло. В обобщението на разговора си с Перес Сото беше казала също, че Бъроуз преспивал с Асеведо поне два пъти седмично в продължение на три месеца, което довело дотам Асеведо да бъде помолена да напусне. Бойко я посещавал по-рядко, но също се случвало да преспи. Но когато Перес започнала да се оплаква от ситуацията, в отговор Асеведо накарала и двамата мъже да се включат в поддръжката на апартамента. Това включвало изпълняването на различни задачи като изхвърляне на боклука.
Всичко това се основаваше на спомените на Стефани Перес отпреди двайсет и една години, но беше положително от гледна точка на разследването на случая. Сега на Бош и Сото им трябваше допълнително потвърждение от страна на Асеведо, Бъроуз и Бойко.
— Наистина трябва да открием Ана Асеведо — каза Бош.
— Казах ти — отвърна Сото. — Заемам се с въпроса.
Спряха на светофара на Първа и Хил, на няколко преки от Дирекцията на полицията.
— Гъс Брейли каза, че на видеото се вижда как тя натиска алармата преди обирджиите да влязат — каза той. — Въз основа на това следователите решили, че не е замесена в обира.
— Ти друго ли смяташ?
— Още не. Но сега гледам видеото от другата страна на нещата.
— Какво ще рече това?
— Ще рече, че ако знаеш, че те снима камера, вероятно знаеш, че ако не включиш алармата, гарантирано ще те заподозрат.
Сото се позамисли, кимна и каза:
— Схващам.
— Затова трябва да я намерим и да поговорим с нея — продължи Бош. — Казваш, че е изчезнала. Няма шофьорска книжка, няма досие, адресът й е неизвестен. Това не ми харесва.
— На мен също. Възможно ли е да е мъртва? Може да са я използвали и после да са я заровили в пустинята.
Бош кимна. Изглеждаше вероятно.
— Другият проблем е, че нямаме никаква идея за двамата нападатели — каза той. — И тримата, за които говорим, са били вътре в ЕЗБанк. Те не са извършители на самия обир.
— Нито пък са предизвикали пожара.
— Ако един от тримата е вътрешен човек, той ще ни насочи към другите двама.
Светофарът се смени и Бош потегли и каза:
— Имаме двамата в колата. Първо са спрели при Бони Брай. Единият влиза вътре и хвърля коктейла „Молотов“ в шахтата за боклук.
— Предизвикват пожара, после тръгват за парите — каза Сото.
— Именно. Имали са скенер в колата, приближили са целта си и са зачакали реакцията на пожара. Когато „всички екипи“ са били мобилизирани, двамата са се насочили към парите. Или пък са го направили без техника. Просто са спрели и са изчакали сирените. Когато всички се втурнали да гасят пожара, двамата са ударили целта си и са имали време да се измъкнат преди полицията да реагира.
Спря на двора пред Дирекцията на полицията. Сото скочи от колата, погледна го и каза:
Читать дальше