Сото отвори папката със снимките на шест латиноамериканки. Две секунди по-късно Перес постави пръст върху фотографията на Асеведо и каза:
— Това е Ана.
— Добре — каза Сото.
Извади снимката от картонената й рамка и помоли Перес да напише на гърба й потвърждение на избора си. След това я прибра в папката и я остави настрани. Отвори следващата папка със снимки на шестима мъже от източноевропейски произход. Перес се наведе и разучи внимателно и шестте фотографии, след което потупа снимката на Максим Бойко.
— Този е Макс.
Сото повтори упражнението с писменото потвърждаване на избора.
Дойде решаващият момент. Сото отвори папката с последните шест снимки и я сложи пред Перес. Не каза нито дума. Знаеше, че е важно да не говори и да не подсказва по никакъв друг начин на свидетеля. В противен случай съдията и заседателите можеха да приемат, че идентифицирането е направено под въздействие.
Перес отново се наведе и започна да разглежда снимките — този път на шестима бели в средата на четирийсетте. Все американци. Бош знаеше, че има какви ли не теории за идентификацията на хора от други етноси и че процесът, с който се занимават, е пълен с проблеми около точността. Най-добрият подход бе да покажат снимките, да не казват нищо, което би могло да насочи разпознаването в една или друга посока, и просто да чакат. Ако тя посочеше някого, адвокатите можеха да спорят за това по-късно.
Перес изучава снимките близо минута и накрая бавно постави пръст под една.
— Този — каза тя. — Това е Родни.
Бош и Сото се спогледаха, след което Сото помоли Перес да подпише избраната снимка. Снимката на Родни Бъроуз.
— Трябва да се обадя на капитана — каза Бош на Сото. — Ти приключи, ще те чакам в колата.
Благодари на Перес за отделеното време и съдействието й, излезе и отиде при колата. По пътя изслуша съобщението на Краудър.
— Хари, обажда се капитан Краудър. Искам си новините и изобщо не се шегувам. Обади ми се. Веднага.
Бош седна зад волана и запали двигателя. Утрото бе хладно и искаше да се стопли. Обади се на пряката линия на капитана.
— Къде си, Хари? — попита Краудър вместо поздрав.
— На терен — отвърна Бош. — Изникна нещо.
— Не искам да чувам такива неща. Искам да чуя новините за Мерсед. Какво имаш да ми казваш? И гледай да е добро.
След като Сото се качи в колата, Бош потегли обратно към Дирекцията на полицията. Сото обобщи интервюто със Стефани Перес, а той й предаде разговора си с Краудър и каза, че капитанът отначало се подразнил, че разследването на Мерсед е поставено временно на изчакване, но омекнал, когато научил, че двамата са на път да открият нещо ново по много по-големия случай Бони Брай — пробив, който се дължеше на анонимно обаждане във връзка с Мерсед.
— Като стана въпрос за Краудър — каза той, — трябва да те оставя в службата и да ида на закуска. Краудър каза, че от медийния отдел одобрили интервю с теб за „La Opinion“. От смъртта на Мерсед мина повече от седмица и искат да разберат докъде е стигнало разследването. Казах му да уреди интервюто сега, за да разполагаме с остатъка от деня. Ти го поеми, а аз ще се срещна с моя човек от федералните.
— Добре — каза Сото. — Колко да кажа на репортера?
Бош излезе на надлеза над 101 и погледна надолу, докато обмисляше въпроса й. Движението и в десетте ленти беше замръзнало.
— Ами… няма да споменаваш Брусард по име.
— Ясно. Ами пушката?
Бош не беше сигурен.
— Питай Краудър — каза той. — Нека той решава. Ако я извадим на показ, може да пораздвижим нещата. Да понатиснем малко Брусард.
— Добре, ще го питам. Краудър знае ли за Брусард?
— Спестих му го засега.
— Той знае ли, че търсим конкретен човек?
— Спестих и това.
— Ясно.
— Добре. Междувременно, ако приключиш и не съм се върнал, опитай да откриеш местоположението на Ана Асеведо. Бъроуз може да е най-интересен за нас, но трябва да говорим и с нея, за да получим цялата картина. Както и с Бойко.
— Добре.
— Между другото, пита ли Перес дали си е помисляла, че Ана може да е причинила пожара?
— Попитах я и тя каза не. Ана не била идеалната съквартирантка, но иначе била свястна. Никога не би направила нещо такова.
Бош се замисли над отговора. Работеха върху възможността Ана Асеведо, независимо дали е свястна, или не, да е имала пряка връзка с пожара или поне с хората, които са го причинили — както и със свързания с пожара обир.
— Хари — каза Сото. — Искаш ли да преместя часа си при психотерапевта?
Читать дальше