Майкл Коннелли - Горящата стая

— Готино. Моят случай е от година по-рано.

— Знам. Тук не мога да ти помогна пряко. Попита ме с какво разполагаме за Бъроуз и открих, че всичко е от деветдесет и четвърта насам.

— С какво са се занимавали освен с печатането на листовки?

— В общи линии с нищо. Имали си база недалеч от Кастаик, където стреляли, обучавали съмишленици и слушали много спийд метъл. Типична група на омразата, много риторика и почти нищо друго. Най-дръзката им проява била отпечатването на расистки манифест и пускане на листовки, канещи хора в тренировъчния им лагер. Следяхме ги отгоре-отгоре, подслушвахме ги и решението беше, че само лаят, но не хапят. Нямаше да започнат войната, а просто щяха да са в ролята на мажоретки, когато тя избухне.

— Подслушвали сте ги? С бръмбари ли?

— Не, имахме си вътрешен човек. Един от членовете им загазил с нещо друго и се съгласил да доносничи.

— Откъде са идвали парите им за въпросната база? Имали ли са работа? И каква?

— Резюметата, които прочетох преди да дойда тук, ги описват като много добре финансирани, но източникът им на средства така и не бил установен. Повечето били охранители и тираджии. А това не обяснява парите.

— При обира, за който говоря, са били отмъкнати двеста и шейсет хиляди. Имало и друг подобен няколко месеца по-рано. Между двата може да има връзка.

— Е, това може да обясни нещата, но в резюметата не видях нищо подобно.

— Бъроуз ли е командвал парада?

— Не, той е бил само пчеличка. Групата е била основана от някакъв тип на име Гарет Хални, тираджия. Той пръв започнал да набира хора.

Бош извади бележника си да си запише името.

— Няма да можеш да говориш с него — каза Уолинг. — Умрял преди дванайсет години. Самоубил се, след като бил хванат в укриване на данъци. Знаел е, че ще бъде прибран на топло. Така пипваме повечето от тези типове — те спират да плащат данъци.

— Тогава кой друг? — попита Бош. — Кои са били близки с Бъроуз? Моят случай включва него и двама въоръжени нападатели.

Уолинг се пресегна и разгъна вестника. Едва сега Бош видя, че си е водила записки в полетата. Тя ги прочете, после отново сгъна вестника.

— Според резюметата имало двама братя, които били гъсти с Бъроуз. Мат и Майк Полард. Освен това, ако търсиш шофьор на колата, в групата имало един спортен автомобилист на име Стенли Нане. Наричали го Наскар Нане. Може той да е карал.

На Бош всичко това му хареса. На пръв поглед се връзваше. Уолинг долови възбудата му.

— И преди да си заподскачал от радост — направих бърза проверка на тези типове. Онова, което открих, няма да ти хареса.

— Защо? — попита Бош.

— Наскар Нане в момента дава газ в небето. Умрял през деветдесет и шеста — блъснал се в подпора на мост със сто и петдесет километра в час. А двамата Полард влезли в затвора за укриване на данъци, но само единият излязъл жив. Майк Полард бил пратен в Колман във Флорида, където бил наръган в затворническата библиотека през две и шеста. Случаят така и не бил решен и се подозира, че е на расова основа.

— А другият?

— Мат Полард излежал присъдата си в Луисбърг и бил пуснат на изпитателен срок през две и девета. Имал си опашка пет години и се отчитал редовно на наблюдаващия офицер във Филаделфия. Изпитателният срок обаче изтекъл преди два месеца и в момента местонахождението му е неизвестно. Подобни типове обичат да стоят под радара. Избягват да си вадят шофьорски книжки и номера на социални осигуровки, не плащат данъци и така нататък.

Бош се намръщи и си спомни, че Ана Асеведо също беше изчезнала от радара. Но после си помисли за нещо относно групата, което му изглеждаше като несъответствие.

— Бъроуз влязъл в затвора през две и шеста — каза той. — И излязъл след двайсет и два месеца.

— Какво мога да кажа? Процесът е бавен — отвърна Уолинг. — Не знам подробностите на всеки случай, но се заемали с тези типове един по един. Може пък Бъроуз да е бил последен.

Това не му прозвуча особено убедително.

— Добре, но Бъроуз е лежал в Ломпок, което си е направо кънтри клуб. Как той се е озовал там, а Полард са влезли в Луисбърг и Колман? И двете места са гадни. Оставам с впечатление, че Бъроуз е извадил, късмет.

Уолинг кимна.

— Трябва да вземеш и трите случая и да видиш как е станало така. Не поиска от мен да го направя. Попита ме за Бъроуз. Кой знае, може престъпленията му да не са били толкова тежки. Освен това е постигнал споразумение и при това положение са го отнесли другите двама. Много неща могат да обяснят несъответствието.