Майкл Коннелли - Горящата стая

Даде си сметка, че тя вече е затворила.

Както обикновено, Бош караше на отиване към супермаркета „Ралфс“. Беше се умълчал и мислеше какви стъпки трябва да предприемат по отново съживеното разследване. Беше убеден, че ще имат само една възможност и че трябва да я използват добре. Вървяха към ситуация, в която щеше да им се наложи да приберат Родни Бъроуз и да го пречупят. За момента почти нямаше с какво да го направят. Нямаше свидетели, нямаше веществени доказателства. Разполагаха единствено с близостта във времето и пространството на двете престъпления. И с интуиция.

— Да направим преглед на положението, преди да влезем да говорим с нея — каза той.

— Добре — съгласи се Сото.

— Знаем, че Ана Асеведо, служителка в ЕЗБанк, е живяла в Бони Брай около месец преди пожара.

— Точно така.

— И е въртяла любов с Максим Бойко и Родни Бъроуз, които също са работили в ЕЗБанк.

— Да.

— Това е първата ни задача с Перес. Трябва да потвърдим, че става въпрос точно за тези хора и че Ана е приютявала редовно приятелите си в апартамента. Трябва да сложим въпросния Родни Бъроуз в Бони Брай.

— Вече го имаме. Нали затова тя е изритала Ана. Каза, че нещата вървели към лош край и не искала да се случи в апартамента.

— Ще трябва да го потвърдим отново. И недвусмислено. Искаме той да е изхвърлял боклука. Трябва да докажем, че е познавал жилищния комплекс.

— Ясно.

— Трябва също да научим повече за Ана и да изясним вероятността тя да е причинила пожара.

— Като отмъщение. Ясно.

— И искам ти да проведеш разговора. Вече си говорила с нея и сте установили някакво разбирателство. Освен това и двете сте живели там и можеш да използваш този факт при нужда.

— Добре.

— И още две неща. Трябва да разберем откъде познава Ана Асеведо. Как така са станали съквартирантки? Трябва да разберем и дали е продължила да поддържа връзка с някой от тези хора през последните двайсет години.

— Тя вече каза, че не поддържа, но ще я питам пак.

Бош хвърли поглед към Сото и видя, че тя си записва въпросите в бележник като неговия. Това беше новост. Досега не я беше забелязвал да използва бележник.

След пет минути спряха на паркинга на „Ралфс“. Магазинът се намираше на Трета улица при Върмонт. Паркингът беше изненадващо пълен за този час. Бош предположи, че много работещи нощна смяна пазаруват на път към домовете си.

В офиса на магазина попитаха за Стефани Перес и ги насочиха към производствената секция, която беше под нейна опека. Перес се оказа много дребна кръгла жена с прекалено голяма бяла престилка. Макар вече да бе разговаряла със Сото, изглеждаше неспокойна, че на работното й място се появяват детективи. Сото попита дали могат да поговорят някъде на спокойствие и тя ги поведе към стаята за почивка в задната част на магазина. Беше твърде рано някой да почива, така че помещението бе тяхно.

Перес попита дали е възможно да проведат разговора на испански и Бош кимна на Сото. Правило номер едно изискваше да приемат всичко, което ще накара свидетеля да се почувства по-удобно. На свой ред Сото попита дали могат да записват разговора и Перес се съгласи. Сото сложи телефона си на масата и го включи на запис. Бош мислено си отбеляза след разговора да й каже, че не е нужно да иска разрешение за запис.

След това жената започна да говори и Бош се опита да следи думите й. Разбираше испански много по-добре, отколкото го говореше, но бързо изгуби нишката, разпознаваше само по няколко думи, а после се разсея, понеже телефонът му започна да вибрира. Извади го от джоба си и погледна екрана. Търсеше го капитан Краудър. Остави го на гласова поща и пак се съсредоточи върху разговора, който не разбираше.

След двайсет минути Сото се обърна към Бош и каза:

— Иска да види снимките.

Бош за момент се замисли. Това беше големият риск. Ако Перес не можеше да идентифицира служителите от ЕЗБанк, това можеше да се окаже проблем по-късно. Време беше да се вземе решение и Сото го оставяше на него.

— Добре — най-сетне каза той. — Да го направим.

Сото носеше папки. Във всяка имаше по шест снимки, наредени една до друга. На всеки ред имаше снимка на един от служителите на ЕЗБанк наред с пет случайно избрани снимки на други хора от същата раса и възраст. Снимките бяха сложени в рамки от изрязан картон. Започнаха с лесния избор. Ана Асеведо. Сото не беше успяла да намери нейна актуална шофьорска книжка от Калифорния или някой от съседните щати. Макар че този факт сам по себе си беше тревожен, тъй като сегашното местоположение на Асеведо оставаше неизвестно, това означаваше също, че Сото трябваше да използва снимка от шофьорската й книжка по време на обира. Най-вероятно Перес нямаше да има никакъв проблем с разпознаването й.