Майкл Коннелли - Горящата стая

През следващите два часа Бош предимно слушаше как провеждат операцията на няколко различни места в Холивуд. Нямаше арести. Те щяха да бъдат направени по-късно, след като резултатите от акцията се пратят в градската прокуратура за повдигане на обвинения срещу продавачите или държателите на лицензите.

Щом чу как началникът на операцията обявява края й, Бош потегли към къщи, като мина по Лоръл Каниън до Мълхоланд и след това на изток. Така пак успя да мине покрай къщата на Брусард. Отново спря на платформата за панорамен изглед и хвърли око на бетонната къща, но този път не видя светлини и фигура на някой от балконите. Дори басейнът тънеше в мрак.

Успя да напусне платформата, без да се сблъска с рейнджър Бендър, и се прибра преди дъщеря си. Прати й есемес да я пита кога ще се прибира, но пет минути по-късно тя отвори вратата. Бош се поинтересува как е минала операцията, без да издава, че вече знае отговора.

— Страхотно — отвърна тя. — Сложих си фалшива халка на носа. Беше много забавно.

— Колко от магазините ти продадоха пиячка?

— Почти всички. Не бяха избрани напосоки. За всеки магазин или се знаеше отдавна, или имаше постъпили оплаквания. Един смърцафосан тип ми каза, че ще ми продаде шестте кутии бира само ако мина зад тезгяха и му направя свирка. Представяш ли си?

— Представям си.

Бош не беше чул това, докато следеше тактическия канал. Реши да престане да задава въпроси и просто прегърна дъщеря си.

— Гордея се с теб.

— Благодаря, татко. Знаеш ли, адски съм уморена, а утре съм на училище.

— Тогава си лягай.

— Точно това ще направя. Лека нощ.

— Лека нощ.

Загледа я как тръгва по коридора към банята си.

— Мадс?

Тя се обърна и го погледна.

— Какво означава „смърцафосан“?

— Не знам. Дърт, страшен, гаден.

Той кимна.

— Така и предполагах. Лека нощ.

— Лека нощ.

Сото отново беше дошла в отдела по-рано. Бош започваше да си мисли, че го предизвиква — кой е по-отдаден на работата, кой може да дойде пръв и да си тръгне последен. Никой от партньорите му досега не бе правил такива неща. Беше наистина впечатлен.

Тя го забеляза едва след като той остави куфарчето си на бюрото. Обърна се в стола си и го погледна с широко отворени очи и още по-широка усмивка.

— Хари! Открих връзката!

— По Бони Брай ли?

— Да, Бони Брай. Дойдох по-рано и отново се върнах на списъка с обитателите. Прав беше. Има връзка между Бони Брай и ЕЗБанк. И то голяма.

Бош обърна стола си и седна срещу нея.

— Добре, разкажи ми.

Тя посочи отворената папка на бюрото си.

— Преглеждах списъка на наемателите от деветдесет и трета. Започнах с първия етаж и на третия попаднах на нещо. Апартамент 3-Г. С две спални, обитаван от жена на име Стефани Перес.

— Помниш ли я от онова време? Познаваше ли я?

— Не, сградата беше много голяма, а аз бях още дете. Не познавах големите освен родителите си и жените в детската градина като госпожица Еси.

Бош кимна.

— Добре, извинявай за прекъсването. Продължавай.

— Значи Стефани Перес била разпитана. Всички били разпитани от пожарната и криминалистите и обобщенията са в папката. Разпитващите са оценявали от едно до пет всеки като свидетел и ценността на показанията му, като пет е най-високата оценка. Стефани Перес получила единици. Затова бързо я забравили, защото не знаела нищо. По онова време била на двайсет и четири, неомъжена и работела като касиерка в супермаркет „Ралфс“. Не била замесена с банди и по време на пожара била на работа.

— Добре. И какво?

— Само че живеела сама в апартамент с две спални и когато я попитали за празната стая, отговорила, че съквартирантката й се изнесла предишния месец и в момента се опитвала да си намери нова.

Бош моментално направи предположението.

— Някой от хората от ЕЗБанк си е търсел квартира.

— Не, но аз също си помислих, че е възможно. Затова издирих Стефани Перес, за да видя дали помни нещо. Има протокол за разпитите на всички обитатели и в него са записани номера на шофьорски книжки и дати на раждане. Откриването й беше лесно.

— Сега къде е?

— Още е в квартала, но живее в друга сграда на Уилшир. Продължава да работи в същия супермаркет, но вече е помощник-мениджър, омъжена, разведена и с две деца.

— И кога й се обади?

— Преди половин час. Изчаках до седем.

Бош я погледна. Толкова ранните обаждания бяха рисковани. Можеш да ядосаш човек, ако го събудиш и започнеш да го разпитваш за неща, случили се преди повече от двайсет години. Сото разбра загрижеността му и каза: