Майкл Коннелли - Горящата стая

Бош кривна глава, сякаш мислеше дали да не му се довери.

— Новините могат да почакат — каза накрая. — Само кажете на кандидата да си приготви чековата книжка.

И понечи да тръгне към вратата.

— Значи сте на път да разкриете случая? — попита Спивак.

Бош долови развълнувания му тон и го погледна.

— Това е за кандидата — каза той. — Не за масите. Ясно? Не искам да стане повод за реч тази вечер или за статия в утрешния вестник.

— Разбира се, разбира се — отвърна Спивак. — Абсолютно никакво разгласяване.

Бош и Сото го оставиха и тръгнаха към вратата, от която бяха дошли. Спивак пък тръгна към неговата врата.

— Мислиш ли, че ще каже на Брусард? — попита Сото, след като влязоха в сградата.

— Не знам — отвърна Бош. — Може би.

— Иска ми се да можех да присъствам, когато стане.

— Да вървим. Искам да мина през участъка в Холивуд.

Минаха по късия коридор и видяха, че масата пред балната зала е празна. Банкетът беше започнал и дамите на входа бяха влезли вътре. Охранителите също бяха изчезнали, може би на позиции от другата страна на вратите, докато трае мероприятието.

Бош се огледа и видя, че точно в момента в коридора са само двамата със Сото. Бързо отиде зад масата, свали плаката от стената и започна да го навива на стегнато руло.

— Хари, какво правиш? — тревожно прошепна Сото.

— Той открадна думите ми — каза Бош. — И сега си ги взимам.

Приключи с навиването и тръгна по коридора. Почти бяха стигнали ескалатора, когато иззад ъгъла се появи Вирджиния Скинър. Гледаше надолу и се мъчеше да измъкне от чантата си нещо обемисто.

— Джини?

Тя вдигна глава и спря, за да не се сблъска с Бош.

— Хари, тук си значи!

Бош тикна рулото в ръцете на партньорката си, извади ключа от колата и й го подаде.

— Иди да изкараш колата. Ще ме вземеш отпред.

— Дадено — каза тя.

След като Сото пое надолу с ескалатора, Бош отново се обърна към Скинър.

— Нали каза, че не отразяваш подобни неща?

— А ти пък ми каза, че ще се обадиш, ако решиш да дойдеш — отвърна Скинър.

— Стана в последния момент и не смятах да се задържам, затова не се обадих.

— И при мен е в последния момент — каза Скинър. — Прав си. Не отразявам подобни неща. Обикновено. Реших обаче да се отбия и може би да пусна един-два абзаца в колонката си. Така де, изненадващи новини около Зеяс. Кандидатира се и всичко опира до набиране на средства.

— Значи няма нищо общо с мен или онова, за което говорихме?

— Не, нищо. Имаме уговорка и аз я спазвам. Обещавам.

— Добре, радвам се.

— Какво беше онова руло, което й даде? Това ли е партньорката ти? Млада е.

Бош не знаеше на кой въпрос да отговори първо.

— Да, това е партньорката ми. Управлението винаги слага новаци и стари. А рулото е просто сувенир.

— Сувенир от какво?

— От нищо. Няма значение.

— Видя ли Брусард?

— Да, видях го. Дори се запознахме. Беше със Спивак и стана случайно.

— Уф, Спивак! Единственият от антуража на Зеяс, когото не мога да понасям. Прекалено ми е мазен. Лично аз смятам, че Зеяс само ще спечели, ако го разкара. Особено сега, когато се бори да стане губернатор на щата. Спивак не е играч от голямата лига. Той е местен тип, издигнат до нивото на некомпетентността си. Ако питаш мен.

— Брусард го нарече Спарки 8 8 Spark (англ.) — Искра — Б. пр. .

— Стар прякор. Навремето беше писал позиция за един кандидат, в която се предлагаше смъртоносната инжекция да се смени с електрически стол. Тезата му беше, че столът е по-добра спирачка за престъпниците. Естествено, идеята пропадна, но хората започнаха да го наричат Спарки.

Бош кимна и каза:

— Е, трябва да излизам.

— А аз да влизам — отвърна Скинър.

— Ще се видим, нали?

— Да, ще се видим. Не забравяй, Хари, уговорката ни е двупосочна. Гледай да науча от теб преди всеки друг.

— Не се безпокой. Когато му дойде времето, ще научиш.

Бош се спусна с ескалатора, като прескачаше през едно стъпало. Сото го чакаше във форда. Той се вмъкна вътре и тя потегли. След миг попита:

— Коя беше тази жена?

— Просто позната — каза Бош. — Репортерка, между другото.

— Гледаше така, сякаш иска да ти е нещо повече от позната.

— Сериозно? Не съм забелязал.

След като остави Сото при колата й пред Дирекцията на полицията, Бош пое обратно към Холивуд. Включи тактическия канал на управлението и скоро научи мястото на операцията, в която участваха Изследователите. В момента мишената им беше един магазин на Ла Бреа, южно от Сънсет. Бош приближи, но не много. Макар и без означения, фордът лесно можеше да се разпознае като полицейски. Ако провалеше акцията, дъщеря му направо щеше да потъне в земята от срам.