Майкл Коннелли - Горящата стая

— Ами смъртта на Уилман? — попита Бош.

Боланд сви рамене.

— Окръг Ривърсайд го е определил като нещастен случай. Според анализа на място е било нещастен случай. Ако не можете да докажете противното, това няма да помогне. Може би дори няма да бъде допуснато до съда.

— Ами споразумението между Брусард и вдовицата на Уилман? Имаме ли някакви шансове да се запознаем със съдържанието му?

— Най-вероятно не. Намерените оръжия нямат нищо общо със споразумението, нали?

Бош с неохота поклати глава. Никой не иска да му се казва, че остава с празни ръце — особено когато му се казва от някакъв надут боклук. Но Бош най-сетне можеше да отдели дразнещата самоличност на Боланд от онова, което казваше. Разбираше, че младият прокурор най-вероятно е прав. Все още не разполагаха с достатъчно доказателства. Сото се канеше да възрази на отхвърлянето, но този път Бош постави ръка върху нейната, за да я спре, и попита:

— Е, в такъв случай какво ни трябва?

— Ами, подписаното самопризнание винаги е добре дошло — отвърна Боланд. — Но ако трябва да сме реалисти, бих искал някой или нещо, което ни вкарва вътре в заговора. Жалко, че Уилман е мъртъв, защото можехме да изправим двамата основни герои един срещу друг и да си поиграем на „кой ще проговори пръв“. Но по очевидни причини това няма как да стане.

Бош разбираше, че Боланд улучва право в целта. Мисълта, че Брусард може да се окаже недосегаем по обвинение в прострелването на Мерсед, беше потискаща.

— Добре — каза той. — Ще видим какво можем да направим.

— Успех. Повярвайте ми, не обичам да съсипвам дела. Предпочитам да ги завеждам. Но както казахте в самото начало, трябва да завеждам добри, печеливши обвинения, в противен случай ще остана в тази мъничка стая до края на кариерата си.

Бош стана. Колкото и неприятен да беше Боланд, самоувереността му, самообладанието му и умението му да предвижда и да чертае стратегии за обвинение щяха да го превърнат в солиден прокурор, когато най-сетне се появи в съдебната зала.

Тръгнаха по Спринг Стрийт към Дирекцията на полицията. Следващата им спирка щеше да е кабинетът на капитана — той и лейтенантът отдавна чакаха новини по случая. Бош знаеше, че предвид реакцията на Боланд на усилията им дотук тази среща също не се очертава розова. Сутринта капитан Краудър му бе казал, че се намира под силен натиск от десетия етаж и иска резултати. Бош беше поискал срок до края на деня и сега се намираха в момента, когато Краудър го чакаше, защото десетият етаж чакаше него.

— Искаш ли да дойда с теб? — попита Сото.

— Мисля, че ще успея да се справя и сам — каза Бош.

— Какво ще им кажеш?

— Още не съм сигурен. Как ти се струва да им кажа, че ще подложим Брусард на малко натиск, за да видим реакцията му?

— Какъв натиск?

— Още мисля. Може би да почукаме на вратата му. Или пък да пуснем нещо във вестника.

— Ще почукаш на вратата му и той най-вероятно на мига ще поиска адвокат.

— Ако го направи, значи има нещо гнило.

— А какво ще се казва в историята във вестника?

— Не знам. Може би, че имаме заподозрян. Без да споменаваме имена. Може да оповестим, че разполагаме с оръжието на убийството.

— Така Брусард със сигурност ще научи, че сме близо.

— И точно тук е рискът. Искаме ли да си показваме картите по такъв начин? Това е отчаян ход. А ние отчаяни ли сме вече? Не знам.

Изобщо не му харесваше идеята да действа отчаяно. С подобен ход предаваш инициативата в ръцете на друг. Подобен ход означава да изгубиш контрол над разследването — да намесиш медиите, което винаги е рисковано, и да чакаш заподозрения да реагира, което никога не е гарантирано и не може да се очаква със сигурност.

Беше виждал как подобен ход сработва чудесно. Беше виждал и как води до катастрофа. Веднъж имаше случай, при който водещият екип реши да подхвърли история, според която разследването е на път да спипа заподозрян сериен изнасилвач и убиец. Разгласиха улика, която със сигурност щеше да покаже на заподозрения, че са се насочили точно към него — че издирваният е уважаван съпруг и баща, с добра чиновническа работа. Обажданията на 911 не закъсняха. Мъжът хвана шефа си и го натика в един килер, като опря ножица във врата на заложника си. Полицията се намеси, но не успя да предотврати убийството и последвалото самоубийство. Просто нямаше начин да се каже какво ще се случи, ако Брусард научи, че разследването на Мерсед се насочва към него.

Бош си помисли за мероприятието за събиране на средства, което щеше да се проведе довечера в „Бевърли Хилтън“. Биха могли да понатиснат Брусард там, без да им се налага да разчитат на медиите. Най-малко щяха да видят отблизо човека, за когото смятаха, че стои зад прострелването на Мерсед.