Майкл Коннелли - Горящата стая

Бош кимна. Разбираше обаче, че тя премълчава нещо.

— Да не забравяме и случая Бони Брай — рече той.

— Да. Това също изигра роля — отвърна тя.

И млъкна. Бош отново се замисли какво се надява да постигне с идването на това мероприятие. Нямаше друг реален план освен да види Брусард. Все едно беше треньор, гледащ подготовката на противниковия отбор. Може пък да успее да придобие представа за човека, към когото се е насочил. Но след като вече бе тук, се опитваше да измисли как ще се справят с влизането в залата и оглеждането на Брусард. Започна да осъзнава, че идеята май от самото начало не е добра. При политика на такова ниво наоколо винаги имаше силна охрана. Идеята му просто да се смеси с тълпата и да мине през вратата беше нереалистична. Вече започваше да мисли дали да не зареже всичко и да тръгне към Холивуд, за да държи под око дъщеря си — от разстояние.

— Ъ-ъ-ъ, Хари? — обади се Сото.

— Какво?

— Май сме на път да изгубим стратегическото си предимство.

Бош откъсна поглед от трафика. Сото гледаше по дължината на терасата. Бош проследи погледа й и видя една врата на двайсетина метра от тях. Двама мъже с фракове бяха излезли от нея и се бяха привели с гръб към вятъра в опит да запалят цигарите си. Когато се изправиха, Бош видя, че единият е Конър Спивак, дясната ръка на Зеяс. Другият мъж също изглеждаше познат. Едър, с брада.

— Това да не е… — почна Сото.

— Брусард — каза Бош. — Така мисля.

Беше виждал Брусард само на снимки и снощи бе зърнал тъмната фигура на балкона на къщата му.

— Засякоха ни — каза той.

Спивак ги беше забелязал и сега двамата вървяха към тях.

— Каква е причината да сме тук? — шепнешком попита Сото.

— Аз ще се оправя — каза Бош. — Ти ме следвай.

Спивак се усмихваше. Другият мъж вървеше малко по-бавно и на няколко крачки назад.

— Детективи? — каза Спивак. — Помислих си, че сте вие. Ама че изненада!

Стисна ръцете и на двамата.

— Какво ви води насам?

— Ами — каза Бош, — чухме за вечерята и решихме да наминем, може би да поговорим с кандидата една-две минути. Нали се сещате, да го информираме за хода на разследването. В края на краищата обяви награда.

— Много предвидливо от ваша страна. Той ще е впечатлен. Само че още не е тук. Наложи се да се отбие в една синагога в Уестуд и след вечеря ще намине да каже няколко думи.

Погледна си часовника и добави:

— А това вероятно ще стане след повече от час. Но ще се радвам да чуя новините и да му ги предам.

Бош хвърли поглед към Брусард и отново се обърна към Спивак.

— О, разбира се — каза Спивак. — Не бива да разгласяваме. Между другото, това е един от щедрите домакини на вечерта, Чарлз Брусард.

Брусард протегна ръка първо на Бош. Хари я стисна и погледна в очите мъжа, който според него бе наредил прострелването на Орландо Мерсед.

— Приятелите ме наричат Брус.

Сото също стисна ръката му.

— Вършите чудесна работа в много трудна ситуация — каза Брусард. — Желая ви всичко най-добро. И се пазете.

— Благодаря — каза Сото.

— Брус, ще те помоля да ме изчакаш вътре — каза му Спивак.

— Няма проблем — отвърна Брусард. — Само още едно дръпване и обратно при политиката, както обикновено.

Бош му се усмихна, а Спивак се разсмя малко пресилено.

Брусард отметна глава назад и издиша дима. После пусна фаса, стъпка го и смуши дружески Спивак.

— Ще се видим вътре, Спарки — каза му и се обърна към Бош и Сото. — Беше ми приятно да се запознаем.

Брусард тръгна по терасата към вратата, от която бяха излезли със Спивак.

— Там има нещо като гримьорни — обясни Спивак. — Но ние се измъкнахме.

— Колко трябва да даде човек, за да е домакин на подобно събитие? — попита Бош.

— Сто хилядарки — тутакси отвърна Спивак.

Бош подсвирна.

— Той може да си го позволи — каза Спивак. — Детектив, казахте, че имате новини по случая Мерсед?

— Да, за кандидата — отвърна Бош. — Какви са шансовете да получим пет минути с него, когато дойде?

— Ако трябва да съм честен, не особено добри. Веднага щом дойде, той ще се качи на подиума. И веднага след като го сваля от сцената, тръгваме за летището и го качвам на самолета. Утре има молитвена закуска в Сан Франциско.

— Какво стана с „Или всеки е от значение, или никой“? Не можем ли да го отмъкнем за пет минути.

Спивак поклати глава, сякаш му се искаше да има по-добър отговор.

— Съжалявам, детективи. Просто вечерта е доста натоварена. Аз обаче ще изслушам всички новини, които искате да му кажете. Няма да разгласявам нищо. Ще кажа единствено на него.