Майкл Коннелли - Горящата стая

— Не, прие го напълно нормално. Вече беше будна и се готвеше за работа.

— Извадила си късмет — каза Бош. — И какво ти каза?

— Преместила се веднага след пожара, така че не дала под наем втората стая. А преди пожара не разговаряла с никой потенциален съквартирант. Просто пуснала обява в „La Opinion“.

— Значи връзката е съквартирантката й?

— Именно. Бившата й съквартирантка Ана Асеведо е работила в ЕЗБанк. Същата, която е отворила вратата.

Бош кимна. Много добра следа и връзка. Веднага разбра, че инерцията се е прехвърлила от случая Мерсед към Бони Брай. Трябваше да я използват, а това означаваше да финтират капитан Краудър, което нямаше да е лесно.

— Има ли друго? — попита той. — Какво още ти каза тя?

— Става още по-хубаво, Хари — рече Сото. — Защото се потвърждават неща, които вече знаем. Официалният наемател на апартамента била Стефани Перес. Каза, че помолила Ана да се махне, защото въртяла двама любовници, единият от които бил бял, гаден и често подхвърлял расистки забележки, макар че излизал с Ана. Стефани не искала да се замесва в това, особено ако белият научи за другия й приятел, защото й приличал на човек, който може да прибегне до насилие. Предупредила Ана на няколко пъти, но тя не направила нищо. Затова накрая й казала, че трябва да се изнесе — месец преди пожара.

Бош си спомни името, което беше прочел от журнала, отмъкнат от кабинета на капитана от отдел „Обири“.

— Родни Бъроуз?

— Така предполагам. Стефани не помнеше имената, но когато казах Родни, отвърна, че единият се казвал Родни. Попитах я дали не е Родни Бъроуз, но тя не можеше да си спомни фамилията. Каза, че по-скоро би го разпознала по снимки, ако ги занеса в магазина.

— Добре, ами другият приятел?

— Същата работа. Попитах дали не е Максим Бойко и тя си спомни Макс, но не и фамилията. И него щяла да разпознае по снимки.

— Спомена ли колко време са се появявали тези типове в апартамента? Преспивали ли са, изхвърляли ли са боклука, такива неща?

— Не задълбах в подробности, макар че въпросът за боклука си го бива. Останах обаче с впечатлението, че са преспивали и че точно това е плашело Стефани. Страхувала се, че някой може да дойде и да изненада Ана, когато тя е с другия.

— Ясно.

Бош се замисли върху сценария. Не му приличаше на връзката, която търсеше.

— Мисля, че сме в бизнеса, Хари — каза Сото.

Бош кимна. Но умът му още прехвърляше други възможности.

— Замисляла ли се е изобщо, че Ана може да е причинила пожара? Нали се сещаш, един вид отмъщение, задето я е изритала от апартамента?

— Не я попитах. Трябва да го направим.

Хари отново кимна и каза:

— Добре. Да намерим снимки на тримата и да започнем със Стефани Перес в „Ралфс“. Да действаме бързо и да се разкараме оттук, преди капитанът да дойде и да поиска новини за Мерсед.

— Дадено.

— Между другото, провери ли дали някои от ЕЗБанк имат досиета?

Сото кимна.

— Започнах да издирвам адреси и записи в неделя, след като взехме имената от журнала. Асеведо и Бойко са чисти. Бъроуз обаче е влязъл в затвора през две и шеста за укриване на данъци.

— Укриване на данъци ли?

— Да. Не подавал данъчни декларации шест години през деветдесетте и федералните го спипали. Сключил споразумение, за да намали присъдата си, и го затворили в Ломпок. Лежал двайсет и два месеца.

— Чудно. Нещо друго?

— Само това намерих.

— Къде живее той сега?

— О, той е един вид пустинен плъх или нещо такова. Живее на място на име Аделанто. Разгледах къщата му на Стрийт Вю. Прилича на отходна яма с огради насред нищото.

Бош кимна. Затънтен провинциален адрес, укриване на данъци, изхвърляне от полицейската академия поради расизъм — Бош започваше да си съставя картина за Родни Бъроуз.

— Поиска ли досието по обвинението за данъците?

— Не, нямах време. Нали вчера работихме на пълни обороти върху Мерсед.

— Знам, знам — каза Бош. — Просто питам. Ами снимка от федералните?

— Снимките са качени онлайн. Трябва само да ги разпечатам.

— Добре, за Асеведо и Бойко ще трябва да използваш снимките от шофьорските книжки, тъй като досиетата им са чисти.

— Добре, но снимките няма ли да са нови? Ами ако не успее да ги разпознае след двайсет и една години? Каза, че не ги е виждала оттогава.

Бош се замисли за момент, преценяваше риска. Всичко, което опитаха и което се окажеше погрешно или не дадеше резултат, можеше да им навреди в съда.

— Въпреки това искам Перес да погледне снимките. Приготви ги, а аз ще се обадя на някой познат във федералната сграда и ще се опитам да ни осигуря достъп до досието или предварителния доклад за Бъроуз. Искам да започнем да му съставяме профил.