Майкл Коннелли - Горящата стая

Въпреки всичко Бош беше окуражен. Помисли си, че може да е попаднал на оръжието, с което е било извършено убийството. От смъртта на Уилман бяха минали девет години. Пушката можеше отдавна да е изчезнала. Ако Уилман не я е изхвърлил веднага след прострелването на Мерсед, Брусард вероятно се е отървал от нея, след като е убил управителя на ранчото. Бош знаеше, че всичко това са само догадки, но трябваше да признае, че е напълно възможно Уилман да е бил умен и да е запазил пушката, за да има някакво влияние върху приятеля си Брусард. Може да е казал, че се е отървал от нея, а всъщност да я е скрил някъде в случай, че нещата тръгнат в нежелана посока.

Бош си записа серийния номер на пушката и пусна ново търсене, този път в имотния регистър на окръг Ривърсайд. Когато откри онова, което търсеше, се обърна към Сото и каза:

— Отивам в Ривърсайд.

Тя се откъсна от компютъра и го погледна.

— Какво има там?

— Обадиха ми се. Брусард е бил стрелецът през онзи ден. Убил приятеля си Дейвид Уилман и случаят бил писан като инцидент. Уилман обаче бил търговец на оръжие и е купил една „Кимбър Монтана“, която така и не е продал. Може да е някъде там.

— Къде?

— Не знам още. Имам адреса, на който е живял Уилман, но жена му продала жилището две години след смъртта му и се преместила. Сега е в Ранчо Мираж. Смятам да започна там. Може да извадя късмет и пушката още да е у нея.

— Идвам с теб.

— Ами връзката?

— Може да почака. Няма да позволя да тръгнеш да търсиш оръжие без партньор.

Бош кимна и попита:

— Обичаш ли ориз с чили? Знам едно чудно местенце по пътя натам.

Пътуването продължи много повече, отколкото в неделя, когато Бош бе излязъл с дъщеря си. Магистралите бяха по-натоварени, а Ранчо Мираж се намираше на още един час път на изток, в долината Коачела. Двамата със Сото обсъдиха случаите, по които работеха, и стъпките, които смятаха да предприемат. Идеята на Бош, че пушката, с която е бил прострелян Орландо Мерсед, може все още да е у семейството на Дейвид Уилман, беше логична нишка за разследване, но не даваше никакви основания за получаване на разрешение за обиск на дома му. Налагаше се да потропат на вратата и да се надяват на съдействие или нещо, което да се използва като основание за обиск.

Спряха в Уест Ковина за ранен обяд с ориз с чили и когато продължиха, разговорът замря. Мислите на Бош се насочиха от случая към срещата му с Вирджиния Скинър предната вечер. Разговорът беше добър и интересен. Дори се открехна вратичка за романтика — поне според Бош — и беше вълнуващо да си помисли накъде ли ще тръгнат нещата. Не беше само перспективата отново да бъде с някого — трябваше да признае, че шансовете му за една може би последна връзка в живота му се стопяват с времето. Надеждите му, че Ана Стоун може да бъде тази последна връзка, бяха разбити миналата година. Синът й беше в затвора за изнасилване и когато Бош отказа да се застъпи за него на насроченото изслушване за предсрочно освобождаване, Ана рязко сложи край, като остави Бош да се пита дали мотивите й от самото начало не са били свързани със сина й.

Докато си мислеше за Вирджиния Скинър, осъзна, че в евентуалната им връзка има тайна тръпка, породена от положението й в медиите. Връзка с репортер би била толкова пълна с усложнения, че определено не изглеждаше разумна, а рискът означаваше тръпка. Каквото и да правеха, трябваше да остане тайна. В управлението щяха да решат, че спи с врага. Дирекцията на полицията и сградата на „Лос Анджелис Таймс“ се деляха само от четирите ленти на Спринг Стрийт, но между двете институции съществуваше невидима стена, два пъти по-висока от сградата на Градския съвет. Трябваше да е много внимателен, ако се решеше на подобна стъпка. Същото се отнасяше и за Вирджиния Скинър.

— Ти ли научи дъщеря си да стреля?

Въпросът на Сото изтръгна Бош от мислите му. Сото явно размишляваше върху разказа му за неделния следобед.

— А? Да, аз я научих.

— Изглежда малко необичайно, не мислиш ли?

— Ами, нали разбираш, оръжия вкъщи и така нататък. Исках да се запознае с тях от съображения за безопасност. Заведох я няколко пъти на стрелба и тя се оказа доста добра. Роден стрелец. В стаята си има куп награди и няколко трофея. А сега казва, че иска да става ченге, сериозно.

Сото кимна. Бош се запита дали не прави някакви връзки между заниманията на дъщеря му със стрелба и собствения си опит от престрелката, отнела живота на партньора й.