Майкл Коннелли - Горящата стая

Уилман поклати глава.

— Не мога да кажа нито дума за нищо.

И махна отсечено с ръка, давайки да се разбере, че слага край на темата.

Бош кимна. Явно нямаше начин да я накара да говори за делото, така че се върна на оръжията.

— Добре, разбрахме. Да се върнем на оръжията, които сте продали. Едно от тях не е регистрирано като продадено. Още се води на името на съпруга ви в компютрите на Агенцията за контрол на алкохола, тютюна и огнестрелните оръжия.

— Не може да бъде. Продадох всичко напълно законно. Тед Сампсън го направи. Той купи ранчото и използва собствения си лиценз на търговец, за да продаде оръжията.

Бош прие, че Тед Сампсън е мъжът, с когото бе разговарял предишния ден в офиса на „Уайт Тейл“.

— Е, конкретно за това оръжие няма запис да е продадено. Става въпрос за ловджийска карабина „Кимбър“, модел „Монтана“. Това да ви звучи познато?

— Оръжията изобщо не ми звучат познато. Мразя ги. Нямам оръжие в тази къща. Когато се преместих тук, оставих всичко зад себе си. Направих обаче подробен инвентарен опис, защото преди всичко това…

И махна отново с ръка, сякаш да покаже нещата, придобити след съдебното споразумение.

— … мислех си, че парите от оръжията ще са всичко, което ми остава. Плюс двайсет и петте хиляди долара от застраховката.

— Добре — каза Бош. — Щом Тед не е продал въпросното оръжие, къде би могло да е то?

Тя поклати глава, сякаш беше озадачена.

— Нямам представа! Гаражът в старата къща беше оръжейната на мъжа ми, но го опразнихме. Сигурна съм. Когато Тед приключи, не остана нищо, а аз описах всяко оръжие, което той взе.

— Пазите ли още описа?

Тя се замисли за момент.

— Всъщност май да.

— Можем ли да го видим, госпожо Уилман? Може да се окаже важно.

— Изчакайте тук. В папките за данъците е. Сигурна съм.

Тя стана и излезе през двойна врата със завеси, която се отваряше към кабинет. Бош зърна писалище, библиотечни рафтове и велоергометър, поставен пред плоскоекранен телевизор. Уилман затвори вратата след себе си.

Нямаше я пет минути. Бош и Сото се споглеждаха, но не размениха нито дума. Знаеха, че инвентарният опис, ако наистина още съществува, може да се окаже солидно доказателство, ако разследването стигне до съд при липсата на оръжието, с което е било извършено убийството.

Уилман влезе. Носеше жълт бележник с няколко отметнати страници, прихванат с ластик.

— Намерих го.

Докато приближаваше, дръпна ластика, но той бе станал трошлив от времето и се скъса. Тя седна и започна да обръща страниците, като ги преглеждаше. На четвъртата спря.

— Тук са оръжията.

Подаде бележника на Бош. Той извади собствения си бележник, в който бе записал серийния номер на пушката, притежавана от Дейвид Уилман според базата данни на Агенцията за контрол на алкохола, тютюна и огнестрелните оръжия. Списъкът включваше осемнайсет карабини и пистолети, както и сумата, получена от продажбата им. Нито едно оръжие не беше отбелязано като „Кимбър“ и нито един сериен номер не отговаряше на номера в бележника на Бош. Пушката на Уилман не беше продавана. Бош забеляза, че списъкът включва и два патрондаша, но те не вървяха към никое от оръжията.

— Можем ли да вземем това, госпожо Уилман? — попита Бош.

— Предпочитам да не го правите — отвърна тя. — Мога да ви направя фотокопие. Имам копирна машина.

— По-добре е да разполагаме с оригиналния документ. Ще ви дадем разписка и ще ви го върнем, след като престане да ни е нужен.

— Не разбирам. Защо ви е притрябвал?

— Защото може да се окаже важна част от разследването. Ако оръжието е било използвано при убийството, по което работим, трябва да документираме произхода му. Инвентарният списък ни помага да докажем, че пушката е изчезнала най-малко преди девет години, когато сте описали оръжията, принадлежали на съпруга ви по време на смъртта му.

— Добре — с неохота отстъпи тя. — Можете да го вземете, но първо ще си направя копие и искам да ми върнете оригинала.

— Ще ви го върнем — рече Бош. — Обещавам ви.

— Ще напиша разписката — каза Сото.

Докато Сото пишеше разписката, Бош зададе на Уилман въпроса, който беше запазил за края на разговора.

— Какво оръжие носеше съпругът ви в деня на инцидента?

Уилман ахна. Реакцията й като че ли не беше насочена към Бош, а по-скоро предаваше емоция, свързана със съдържанието на въпроса. Това бе известно потвърждение на подозрението на Бош, че съдебният иск и последвалото го споразумение с клаузата за конфиденциалност не е било за причиняване на смърт по непредпазливост. Вероятно Одри Уилман бе заявила пред съда, че смъртта на Дейвид Уилман е била всичко друго, но не и нещастен случай.