Майкл Коннелли - Горящата стая

— Носеше пушката си двайсети калибър, както винаги — каза тя.

— На лов за диво прасе с гладкоцевна пушка? Това нормално ли е?

— Той не беше тръгнал на лов за диво прасе. Другият беше ловецът. Дейв му беше водач. Другият го помоли да води. Затова Дейв взе пушката, за да има с какво да се предпази, ако глиганът случайно изскочи от храстите и ги нападне.

Не каза името на Брусард. Бош се запита дали това не е част от съдебното споразумение, или тя просто не може да изрече името на човека, убил съпруга й. Опита се още веднъж да надникне над бариерата на легалното разследване.

— Ако знаете нещо за съпруга ви и Чарлз Брусард, което не фигурира в съдебното споразумение, ще се радваме да го чуем.

Одри Уилман го изгледа дълго и накрая поклати глава.

— Не мога да го обсъждам при никакви обстоятелства — каза тя. — Не мога дори да споменавам името му. А сега ще ви помоля да ми дадете разписката и да си вървите. Имам работа.

„Почти“ — помисли си Бош. Тя почти се беше открила.

Излязоха от къщата и Бош прибра жълтия бележник в куфарчето си. Вместо обаче да потегли към магистрала 10, която беше най-краткият им път до Ел Ей, насочи колата към Хемет.

— Къде отиваме? — попита Сото.

— При къщата, в която е живял Уилман, преди да умре — отвърна Бош.

— Пушката ли?

Той кимна.

— Просто предчувствие. Трябва да е някъде. Искам да проверя гаража, който според Одри е бил оръжейна на съпруга й.

— Значи не мислиш, че е у Брусард? Тоест, затова е сметнал, че може да убие Уилман и да му се размине.

— Може би. Или пък след стрелбата на Мариачи Плаза Уилман му е казал, че се е отървал от нея. И Брусард само си е въобразил, че може да го убие и да му се размине.

— Но вместо да се отърве от пушката, Уилман я е запазил? И я е скрил някъде?

— Може би. Като застраховка. Може да я е скрил на място, за което жена му не е знаела.

Сото кимна разбиращо.

— Добре. Трябва ли ни разрешително за обиск?

Бош поклати глава.

— Не и ако ни поканят.

Известно време пътуваха мълчаливо, след което Сото попита:

— Какво мислиш за Одри? Тя наистина искаше да ни разкаже за съдебния иск.

— Искаше. Мисля, че изпитва вина.

— Защо?

— Защото е взела парите и е млъкнала. Знае, че Брусард я е купил с парите, независимо на каква цена. Сигурно е трудно да живееш с подобна мисъл. Няма значение колко скъпа е къщата ти. Всичко, което имаш, е от пари, с които са купили мълчанието ти. Както и да е, трябва да намерим друг начин да се доберем до делото. Може да се обърнем към прокуратурата, да видим дали те няма да успеят да счупят печата.

— Определено бих искала да го прочета.

Стигнаха до Хемет за половин час. По пътя Бош получи обаждане от капитан Краудър, който искаше да разбере докъде е стигнало разследването. Бош му каза, че в момента проследяват оръжието на убийството и се надяват да представят по-солидни резултати по-късно през деня или утре сутринта. Това укроти засега капитана и той затвори, без да задава повече въпроси.

Къщата, в която бе живяло семейство Уилман преди смъртта на Дейв от ръцете на Брусард, представляваше скромно ранчо в квартал, населен с представители на средната класа. Беше прясно боядисана, с грижливо поддържан двор и пристроен двоен гараж. Според имотния регистър сега принадлежеше на някой си Бърнард Контрерас.

Жена на около трийсет отговори на почукването на вратата. Беше бременна поне в седмия месец.

— Госпожа Контрерас?

— Да?

Бош извади значката си и се представи, след което представи и Сото.

— Разследваме убийства и търсим оръжие, което може да е било използвано в случая, по който работим — каза Бош.

Жената сложи ръка върху издутия си корем, сякаш за да защити нероденото си дете от думата „оръжие“.

— Не разбирам. В дома ни няма оръжия.

— Нямаме предвид вас или съпруга ви — каза Бош. — Дойдохме, защото мъжът, който е живял тук преди вас, е имал оръжия.

— Онзи, който бил убит ли?

— Точно така, който е бил убит. Бил е търговец на оръжия и търсим едно от тях.

— Това е станало отдавна. Със съпруга ми купихме къщата…

— Знаем това. Затова искаме да ви помолим за една услуга. Надяваме се, че ще се съгласите да ни помогнете в разследването.

Жената го изгледа с подозрение и остана нащрек.

— За какво става въпрос?

— Искаме да огледаме гаража ви.

— Защо ви е да гледате гаража ми?

— Защото предишният собственик, онзи, който е бил убит, е държал поне част от инвентара си в гаража. Искаме да погледнем и просто да се уверим, че оръжието, което търсим, не е там.