Майкл Коннелли - Горящата стая

Тя откри серийния номер отляво на фирмения надпис и попита Бош дали е записал номера. Бош й даде пушката и отиде при госпожа Контрерас, която държеше сакото му, за да извади очилата и бележника си. Отвори го на съответната страница и прочете серийния номер на глас.

— Съвпада — каза тя.

Гласът й леко трепереше.

Бяха открили изчезналата пушка на Дейвид Уилман. Следващата стъпка бе да видят дали именно тя е изстреляла куршума, поразил Орландо Мерсед.

Бош си сложи сакото и погледна двата шкафа на пода на гаража. Нямаше начин да успее да ги нагласи на местата им.

— Госпожо Контрерас, ще трябва да вземем оръжията — каза той.

— Вземайте ги — отвърна тя. — Съпругът ми направо няма да повярва.

— Е, съпругът ви може да не остане особено щастлив, защото няма да успея да вдигна шкафовете и да ги сложа на местата им.

— Не се безпокойте. Той ще ги сложи с приятелите си. И без това висят дълго тук, а и историята ще си заслужава да се чуе.

— Накарахте ме да се почувствам по-добре. Ще ви напишем разписка.

Прибраха оръжията в багажника на колата, като ги поставиха върху одеялото от комплекта за наблюдение на Бош, после благодариха на госпожа Контрерас и й връчиха разписката.

Най-сетне тръгнаха обратно към Лос Анджелис. Вълнението в колата бе осезаемо. В началото на деня Бош имаше чувството, че случаят стига в задънена улица, защото Брусард беше взел крайната мярка да се защити. Но сега нещата бяха различни. В багажника на колата по всяка вероятност се намираше оръжието, с което бе извършено убийството. Наистина рязък поврат.

Бош си погледна часовника и прецени, че когато стигнат града, ще е почти пет. Извади телефона си и се обади в оръжейния отдел на лабораторията по криминалистика. Поиска да говори с Гън Чун.

— Докога ще си на работа?

— По разписание до четири — отвърна Чун. — Какво има?

— Намерихме оръжието от онази Мариачи история. Или поне така предполагаме. Но няма да стигнем навреме. Пътуваме от Ривърсайд.

— Кога ще дойдете?

— Мисля, че към пет.

— Няма проблем. Ще ви изчакам. Носете пушката и ще направя сравнението.

— Няма ли да ни се наложи да чакаме на опашка?

— Работното ми време ще е свършило. Мога да правя каквото си поискам.

— Задължен съм ти, човече. Ще гледаме да пристигнем колкото се може по-скоро. Мога ли да те помоля за още една услуга?

— Каква?

— Обади се на специалистите по отпечатъци и виж дали някой не може да дойде. Чудно ми е дали няма да открият нещо.

— Ще видя какво мога да направя.

Бош затвори и каза на Сото, че отиват направо в лабораторията и че Гън Чун ще ги чака, за да сравни куршума от гръбнака на Орландо Мерсед с куршум, изстрелян от пушката в багажника.

— Да кажем, че има съвпадение — рече тя. — Че разполагаме с оръжието на убийството.

— Добре — каза Бош.

— Да проиграем сценария. Искам да видя какво ще се получи.

Бош кимна. Това беше добро упражнение. Следователят не иска да създава сценарий и после да наглася уликите така, че да паснат. Но като започнат с предположението, че разполагат с оръжието на убийството, можеха да направят някои заключения.

— Ами, първо се връщаме на първоначалната теория, основана на балистиката и видеозаписите — каза той.

— Че куршумът, улучил Мерсед, е бил предназначен за Охеда.

— Точно така. Разполагаме с потвърждение, че оръжието е принадлежало на Дейвид Уилман. Той ли е стрелял? Не знаем. Имал ли е нужните умения? Да. Познавал ли е някой, на когото е можел да даде пушката, за да може той да стреля? Мисля, че отговорът също е да.

Замълча за няколко минути, като обмисляше по-нататък.

— Добре, ако начертаем линия между Охеда и Уилман, кого още ще пресече тя?

— Брусард.

— Брусард. Израснал е с Уилман и двамата са работели заедно.

— А жена му е имала връзка с Охеда.

Бош кимна.

— Погледнато от гледната точка на Брусард, виждам нещата така: предупреждава Охеда да стои далеч от жена му, но Охеда не се вслушва. Затова Брусард отива при Уилман и му казва, че има един проблем, за който иска да се погрижи. Уилман приема задачата и намира стрелец или решава сам да свърши работата. Предполагам, че е второто. Правило номер едно — колкото по-малко хора има в един заговор, толкова по-добре.

— Съгласна. И според мен е Уилман.

— Уилман стреля, но вместо Охеда улучва Мерсед. Всичко отива по дяволите. Сега те знаят, че ако ударят Охеда, ще си навлекат неприятности, защото няма начин полицията да продължи да си мисли, че първият инцидент е случайна стрелба или е свързан с банди. Ще се досетят, че нещо става. Така че Брусард няма друг избор освен да каже на Уилман да прекрати операцията, поне засега.