Майкл Коннелли - Горящата стая

— Бих искала да се запозная с нея — каза Сото.

— И аз бих искал тя да се запознае с теб.

— Къде е майка й?

— Почина преди няколко години — отвърна Бош. — Тогава тя дойде да живее при мен.

— И започна да се занимава със стрелба.

— Да.

Това беше всичко, което си казаха, докато не стигнаха Ранчо Мираж.

Къщата, в която се беше преместила Одри Уилман, се намираше в селището с контролиран достъп Дезърт Вю Истейтс. Бош размаха значката си пред охранителя на портала и след две минути откри дома. Беше на три етажа и се издигаше на половин акър земя, заобиколен от други къщи и парцели с подобни размери. В центъра имаше обръщало и каменна градина около дърво на Джошуа. Бош и Сото отидоха при вратата, натиснаха звънеца и зачакаха.

— Знаеш ли защо се наричат дървета на Джошуа? — попита Сото.

Бош погледна дървото в средата на градината, — клоните му приличаха на свещници — и каза:

— Честно казано, не.

— Мормоните са го кръстили така — каза тя. — Напомняло им сцената от Библията, в която Иисус Навин вдига ръцете си към небето, за да се моли.

Бош кимна замислено. В този момент голямата дъбова врата зад него се отвори и се появи униформена прислужница, която ги остави да чакат отвън, докато попита дали госпожа Уилман желае да говори с тях. Това подразни Бош, тъй като той знаеше, че охранителят със сигурност се е обадил да предупреди за идващите детективи. Госпожа Уилман вече би трябвало да е готова да ги приеме.

Поне бяха на сянка. Сухата жега на пустинята беше неприятна и Бош усещаше как устните му изсъхват и започват да се напукват. Огледа изработката на вратата, после погледът му проследи дърворезбата по широката стряха. Гледката отново му напомни за голямото несъответствие в качеството между дома на Дейвид Уилман преди смъртта му и къщата, в която сега живееше вдовицата му.

— Едно ще ти кажа — рече той. — Уилман или си е направил невероятна застраховка, или е имало някаква парична компенсация. Ловен водач трудно би си позволил подобно жилище.

— Може да е съдила Брусард — каза Сото. — Заради причиняване на смърт по непредпазливост или нещо такова.

Бош кимна. В същия момент вратата най-сетне се отвори пак, но този път я отвори жена на около петдесет, която се представи като Одри Уилман. Беше висока и слаба, цялата в златни накити.

— Какво има? — попита тя.

Бош реши да действа направо.

— Разследваме убийство в Лос Анджелис, което може да е свързано със смъртта на съпруга ви. Може ли да влезем?

— Той е мъртъв от почти десет години. Какво общо би могла да има смъртта му с убийство в Ел Ей?

— Можем да ви обясним, ако ни пуснете да влезем.

Тя ги пусна и ги отведе в една дневна. Бош и Сото седнаха на канапето, а Одри Уилман се настани на стар кожен фотьойл срещу тях и каза:

— Е, обяснете.

— По времето на смъртта си съпругът ви е притежавал няколко огнестрелни оръжия — започна Бош.

— Разбира се, че притежаваше — отвърна Уилман. — Беше лицензиран търговец. Купуваше и продаваше оръжие.

— Наясно сме с това. Опитваме се да определим местонахождението на едно от оръжията, което е притежавал тогава.

Одри Уилман леко се наведе напред и го изгледа подозрително.

— Майтапите се, нали?

— Не, госпожо — отвърна Бош с абсолютно сериозен тон. — Не се майтапим. Трябва да разберем. Какво стана с оръжията на съпруга ви след смъртта му?

Тя разпери ръце с дланите нагоре, сякаш за да покаже, че отговорът е очевиден и не си заслужава два и половина часа път от Ел Ей.

— Продадох ги. Продадох всичко, напълно законно. Мислите ли, че бих държала оръжия около себе си след онова, което се случи?

Това беше вратичката, която очакваше Бош.

— Какво точно се случи? — попита той. — Имам само кратко описание от шерифството на Ривърсайд. Как стана така, че съпругът ви бил убит от най-добрия си приятел?

Уилман махна пренебрежително с ръка.

— Шерифството на Ривърсайд е последното място, към което бих се обърнала, за да разбера какво се е случило.

Бош изчака, но тя не каза нищо повече.

— Добре, ще споделите ли вашата версия? — попита той накрая.

— Много бих искала, но не мога — отвърна Уилман. — Имаше съдебен спор. Съдих го, но не мога да говоря за това.

И посочи към тавана и пищната обстановка. Жестът й бе ясен. Прибрала е значителна сума, но част от сделката е било мълчанието й.

— Искате да кажете, че в споразумението ви има клауза за конфиденциалност?

— Точно така.

— Добре, разбирам. Можете ли да ми кажете какво сте заявили в съда преди сключването на споразумението?