Майкл Коннелли - Горящата стая

Както и се очакваше, братът се обади на Томлинсън и го предупреди за полицейското посещение. Обаждането беше проследено до клетка на мобилен оператор, разположена в малкото градче Бийкън, Оклахома. Бош се свърза с тамошното полицейско управление и разговаря със сержант Хейдън, който погледна пратената по имейла снимка на Томлинсън и го идентифицира като Том Фрейзиър, един от двамата таксиметрови шофьори в селището. Бош се поинтересува дали управлението има достатъчно хора да държат под око Фрейзиър/Томлинсън, докато двамата с Чу дойдат на следващия ден. Тревожеше се, че обаждането може да подплаши заподозрения и той да изчезне отново. Хейдън отвърна, че наблюдението няма да е проблем, но предложи направо да арестува Томлинсън и да го задържи в градския арест. Бош отказа, защото искаха да проведат уж непринуден предварителен разговор със заподозрения, преди да бъде арестуван и да се възползва от законната адвокатска защита.

Хейдън се съгласи да не се меси и каза на Бош да му прати информация за полета им до Тълса. Обеща да вземе Бош и Чу от летището и да ги закара направо до къщата на заподозрения, който щял да си е у дома, защото работел нощна смяна.

Едва когато стигна в Бийкън, Бош откри, че градчето е толкова малко, че полицейското управление се състои само от четирима полицаи, тоест по един дежурен във всеки един момент. Когато Хейдън бе отишъл до Тълса да вземе детективите от Ел Ей, беше оставил Томлинсън без наблюдение. Заподозреният се бе възползвал от момента и се беше измъкнал. Отдавна беше изчезнал, когато Бош и Чу стигнаха ранчото, в което живееше — и което Хейдън бе наблюдавал, докато не бе дошло време да потегли за летището.

— Майтапиш се — каза Сото.

— Де да беше така — отвърна Бош.

— В крайна сметка пипна ли този… Томлинсън?

— Накрая да. Опита се да направи същото — да започне от нулата в някакво затънтено градче с мижава полиция в Минесота. Само че този път шефът на полицията беше бивше ченге от Ел Ей и редовно проверяваше всички обяви за издирване, които се появяваха на бюрото му. Разпозна Томлинсън и го арестува. Миналата година.

— Е, поне накрая са го спипали.

— Да, но онзи гаф в Оклахома му осигури още четири години свобода. Смешна история, докато не се замислиш за това по-сериозно.

Телефонът на Бош завибрира и той погледна дисплея. Търсеха го от Историческото дружество. Секретарката на директора му каза, че исканите материали са извадени от хранилището и може да ги вземе. Бош каза, че тръгват веднага.

Когато се прибраха, отделът беше почти празен. Сото носеше регистрационната книга на хотела, която бяха взели от Историческото дружество — по пътя се бяха разбрали тя да прегледа имената. Сото вече беше погледнала кой е бил регистриран в стая 212 в деня на инцидента Мерсед — стаята, от която предполагаха, че е било стреляно. Като гост беше записан Родолфо Мартин. Но Сото трябваше да пусне имената на всички гости от книгата през различните бази данни, да провери за криминални досиета, псевдоними и всичко друго, което би могло да представлява някакъв интерес.

Тя незабавно се залови за работа, а Бош се опита да хване капитана преди да си е тръгнал. Надяваше се да получи одобрение за командировка, за да резервира билети до Тълса. Когато влезе в кабинета, Краудър вече беше станал и си обличаше сакото.

— Хари, направо ме разби — каза капитанът.

Това беше нормалният му поздрав, когато при него влизаше детектив, без да е викан.

— Работим по въпроса, капитане. Май имаме следа към ключов свидетел в Тълса и…

— Какъв свидетел?

— Един от бандата на жертвата. Излязоха някои неща и наистина трябва да говорим с него. Лично.

— Какво му е на телефонния разговор?

— Той не е от най-приказливите. Смятаме, че знае нещо, което преди е премълчал. Пред предишните следователи. Освен това се е изнесъл от града веднага след стрелбата.

— Тези Мариачи нали са скитници? Отиват там, където има работа, нали?

— Така е, но ако си Мариачи, няма да оставиш Лос Анджелис и да отидеш в Тълса. Работата е тук.

Краудър оправи сакото си и седна отново зад бюрото, за да продължи разговора.

— Може пък да е единственият Мариачи в Тълса.

Бош го изгледа неразбиращо за момент.

— Да не искаш да кажеш, че не можем да отидем, капитане?

— Опасен ли е?

Бош кимна. Не защото смяташе Охеда за опасен, а защото едва сега разбра защо Краудър е против пътуването до Тълса. Тревожеше се за пътните разходи. Преди две седмици беше пуснал меморандум, в който се казваше, че пътуванията през последните два месеца от годината ще се разглеждат и одобряват според приоритета, защото бюджетът бил изчерпан по-рано от очакваното. Подобни меморандуми вбесяваха страшно Бош. Все едно да сложиш плаваща цена на залавянето на убийци.