Майкл Коннелли - Горящата стая

— Това не ме притеснява — каза той. — В момента ме тревожиш единствено ти. Искам да съм сигурен, че си готова да продължиш напред, докато съм тук.

Сото го погледна и се опита да скрие усмивката си.

— Ще бъда готова.

— Добре — каза той.

Вечерта дъщерята на Бош си беше у дома — рядкост напоследък. Покрай срещите на клуба в полицията, различните й занимания и почасовата й работа като доброволец, разнасящ храна на възрастни и болни хора по домовете, напоследък тя сякаш използваше къщата само за преспиване. Това тормозеше Бош, защото той си даваше сметка, че времето му с нея е ограничено, но в същото време знаеше, че тя се занимава с неща, които иска. Освен това всичките й дейности се брояха като обществена служба в училището й и щяха да й помогнат при кандидатстването в колеж. Беше хвърлила око на щатския университет в Лос Анджелис, където имаше много добри програми по наказателно право и криминалистика. Бош беше доволен от избора й, защото щеше да си остане в града. Освен това училището се намираше на същото място като лабораторията, което щеше да му даде възможност да я вижда от време на време през последните месеци от работата си.

Прекараха вечерта в приготвяне на стек от риба меч и разговори за задачите на Изследователите за следващия вторник. Мади и останалите в групата й щяха да участват в прикрита операция, при която щяха да им сложат подслушвателни устройства и да ги пратят в различни магазини в Холивуд, за да видят дали ще им продадат алкохол. Мади беше много развълнувана, пък и задачата бе относително безопасна, както обикновено при операциите под прикритие. Бош обаче искаше да е сигурен, че тя разбира, че при всяка операция винаги има вероятност нещата да се оплескат. Тя не биваше да разчита на полицая под прикритие, който ще влезе в магазина преди нея, нито на чакащите наблизо патрули. Трябваше през цялото време да си отваря очите на четири.

— Да, татко, ще си ги отварям — каза тя.

През последните месеци беше усъвършенствала пренебрежителния тон в стил „това вече го знам“, когато говореше с него на почти всяка тема.

— От повторението няма нищо лошо — каза Бош. — Искаш ли да дойда и аз?

— Не, ще се притеснявам!

Каза го така, сякаш й бе предложил да отиде с нея на първата й среща.

— Добре, добре, просто питам.

Бяха на задната тераса и Бош печеше рибата на малък газов грил. Обърна стековете и смени темата.

— Надявам се да се върна до неделя следобед. Може да вечеряме заедно.

Вече й беше казал за пътуването до Тълса. Тя бе свикнала с честите му командировки и винаги се оправяше добре сама.

— В неделя имам ХК — отвърна тя. — Съжалявам.

„Храна на колела“. Работата й като доброволец за организацията доста беше орязала моментите, които Бош най-много се радваше да прекарва с нея — в хранене и разговори.

— Ще взема и аз да се запиша в това. Май така ще имам повече възможности да те виждам вечер.

— Татко, знаеш, че трябва да го правя. Искам да вляза в университета и да получа някаква стипендия. Всичко това ще помогне.

— Знам, миличка, знам. Гледай ме само, мърморя и се оплаквам, а аз съм онзи, който отива в Тълса.

Избута с вилица стековете в една чиния. Вечерята беше готова.

— Трябва да идеш — каза тя. — Не са ти останали много случаи.

Бош кимна. Права беше.

На влизане в трапезарията тя му каза, че мисли да си сложи халка на носа за уикенда, така че да изглежда по-достоверно на операцията под прикритие.

Бош успя да не изпусне чинията.

— Да не искаш да кажеш, че ще си продупчиш дупка в носа там, където не би трябвало да има дупки?

— Да, мисля, че ще е готино. Не е нужно да оставам с нея. Не са трайни като татуировките.

Храната ухаеше чудесно, но Бош не беше сигурен, че още е гладен.

Бош и Сото взеха полета от 11:00 ч. до Тълса със спиране в Далас. През първия етап извадиха късмет и мястото между тях беше свободно. Използваха седалката като склад за папките по случаите Мерсед и Бони Брай. Бош беше решен да използва всяко свободно време, за да прегледа случая Бони Брай за Сото и да продължи да чете и препрочита докладите от оригиналното разследване на Мерсед. Твърдо вярваше, а и опитът неведнъж му беше показвал, че отговорите по повечето случаи се крият в детайлите. А и двата случая предлагаха тонове детайли.

Реши да посвети първия етап от пътуването на случая Бони Брай. След Далас щеше да се върне към Мерсед.

Материалите по Бони Брай не бяха разделени хронологически, както беше при Мерсед. Обикновено при продължителни и многостранни разследвания се трупаха множество папки, в които материалите си оставаха подредени хронологически. Детективите запълваха папка след папка и това позволяваше линейно преглеждане на случая. Разследването на Бони Брай първоначално било поето от отдел „Престъпни заговори“, който се занимаваше с палежи и работеше съвместно със следователите от пожарната. При девет жертви случаят от самото начало бе разделен на различни насоки. Първата папка съдържаше всичко за хронологията на случая и другите доклади по време на разследването. Папка 2 беше посветена изцяло на идентифицирането и миналото на жертвите. Следващата се занимаваше с уличната банда Пико-Юнион Ла Раца. Четвъртата беше пълна с доклади за причините за пожара и разпространяването му из жилищната сграда Бони Брай Армс. Последната пък включваше всички медийни съобщения по случая. Пожарът бе станал преди епохата на интернет и градските вестници бяха основният източник на информация. Многобройните изрезки, прибрани в големи пликове, правеха папката най-дебела от всички.