Майкл Коннелли - Горящата стая

— Става — обади се Сото. — Да натопиш човека, който предлага наградата.

— Трябва да признаеш, че мотивът си го бива. — Бош се усмихна. — Зеяс поръчва прострелването и парализирането на Мерсед, за да го използва в предизборната си кампания.

— Страхотен план — съгласи се Сото. — И е проработил без грешка.

— Какво друго? — попита Бош.

— Няколко обаждания със съвети да се насочим към расистките групи — каза Холкомб. — Още няколко, според които зад стрелбата със сигурност стоят наркокартели. Един твърди, че стрелецът бил някой си Феликс, който бил ядосан, защото наел някакви Мариачи от площада и те свирели отвратително. А, освен това се обади някакъв, който беше сигурен, че ставало дума за мексиканската мафия, само дето не беше сигурен защо.

— Иначе казано, заливат ни с помощ — отбеляза Бош.

— И още как — отвърна Холкомб. — Пропускам обажданията от расисти, които твърдят, че Мерсед си е получил точно каквото заслужава, защото е мексиканец.

При публично обявена награда всичко това можеше да се очаква. Обаждаха се какви ли не побъркани. Това изобщо не изненадваше Бош и никое от обажданията не заслужаваше повторно внимание, с изключение на информацията за връзката с Бони Брай. Бош благодари на Холкомб за съвършената работа и отиде да си вземе кафе от машината на първия етаж.

Когато се върна, Холкомб я нямаше. Бош и Сото поговориха и той й каза на сутринта да дойде на работа с багаж, защото най-вероятно ще заминат за Тълса да намерят и разпитат Охеда.

— Може да има проблем — каза тя.

— Какъв?

— Проверих в интернет и наистина намерих бар „Ел Чиуауа“, но когато се обадих и попитах…

— Обадила си се?

— Да. Нали каза, че трябва да се опитаме да потвърдим, че е там.

— Да, но не като му се обадим директно. Това може да го подплаши.

— Е, не говорих директно с него, нито индиректно. Звъннах, попитах дали е там и мъжът, който ми вдигна, каза, че нямат служител на име Охеда.

— Може да е напуснал. Минали са десет години.

— Попитах и това. Дали някога е работил някой с такова име. Онзи каза, че никога не е чувал за такъв човек. И че е в бара от десет години.

Бош се замисли върху информацията, като я съпостави с тази от Кабрал. Акордеонистът изглеждаше честен и сигурен в онова, което им казва.

— Въпреки това отиваме — отсече накрая. — Утре. Надявам се да не си имала планове за вечерта.

Тя поклати глава. Бош знаеше, че Сото няма приятел, а сега вече знаеше и че посвещава по-голямата част от свободното си време на случая Бони Брай.

— Е, да се обадя ли на полицията в Тълса и да ги питам дали не им е известен някой си Охеда?

— Не, такива неща никога не се правят. Нали помниш какво ти разказах за Бийкън? Не даваш информация на местните, освен ако не се налага.

Засрамената Сото смени темата и попита:

— Как ще се оправим с Уитейкър и Дюбоз?

— Ти се заеми. Ако го направя аз, може да си помислят, че има нещо. Просто ги дръж настрана. Кажи им, че сме получили обаждане и ги молим да погледнем в досието.

— Ами ако видят името ми в докладите? В списъка на свидетелите. Тогава ме разпитаха.

Бош поклати глава.

— Те не работят така. Не четат докладите. Търсят само научни доказателства в случаите. Не си помръдват задниците, ако няма наука.

Сото кимна, но изглеждаше угрижена.

— Какво? — попита Бош.

— Увери ли се, че около кабините няма камери, когато се обади?

Въпросът й за момент го смрази. Не беше проявил чак такава предпазливост.

— Изобщо не погледнах — каза накрая. — Но от това обаждане няма да излезе нищо, така че няма причина някой да проверява записите от камерите.

— Е, не очаквахме, че и Холкомб ще седи на телефона — рече Сото. — Но тя го направи. Не искам да си навлечеш неприятности.

— Няма, не се безпокой.

— Просто се носят слухове, че управлението не иска да плаща сумите за отложено пенсиониране. Че търсят всякакъв повод да разкарат човека преди изтичането на договора му, за да икономисат пари.

— Ти пък откъде си чула такива неща? Остават ти поне двайсет години преди изобщо да се замислиш за отлагане на пенсионирането.

— От „Блу Лайн“. В изданието от миналия месец има писма от полицаи, в които се казват такива неща.

Бош кимна. Беше чувал същите слухове. Програмата за отсрочено пенсиониране беше започнала с най-добри намерения. Планът бе опитните служители и детективи да продължат да работят за управлението вместо да приложат уменията си другаде, когато наберат достатъчно трудов стаж за максимални пенсии. Като резултат можеха да спестяват пенсиите си и да започнат отново с пълна заплата, втора пенсия и доста добри доходи. Но след това се намеси политиката и бюрокрацията и програмата започна да се предлага на всеки, който приближаваше двайсет и пет години в системата, независимо от длъжността и уменията му. Сега твърде много хора бяха в ПОП и програмата беше изправена пред реалната заплаха от банкрут. Управлението търсеше начини да избегне това, като се стигаше и до отстраняване на служители преди изтичането на петгодишните им договори.