Майкл Коннелли - Горящата стая

Краудър питаше дали разговорът с Охеда може да е опасен, защото знаеше, че ако изпрати само един детектив, ще намали командировъчните наполовина.

— Няма да се получи — каза Бош.

— Кое няма да се получи? — попита Краудър.

— Да пратиш само един от нас. Ако решиш да действаш така, ще трябва да пратиш Сото, защото не знаем дали онзи тип знае английски. Тя е добра, вече мога да го кажа. Но не знам дали наистина искаш да я пратиш сама, след като постъпи тук само преди месец.

— Прав си, но…

— Тя трябва да иде и аз също трябва да ида. Смятаме, че тъкмо този тип може да е бил набелязаната мишена.

Краудър мълчеше. Не каза нищо и Бош предположи, че размишлява дали да не откаже пътуването и да му нареди да се оправя по телефона.

— Чу ме, нали? Смятаме, че куршумът може да е бил предназначен за онзи тип в Тълса.

— Да, чух те. Пропусна, че само мислиш, че той е в Тълса. Със същия успех може да е и в Тимбукту.

— Така е. Но ако е в Тимбукту, ще хванем дирята му в Тълса.

Това беше посрещнато с нова порция мълчание.

— Виж, капитане, горе на десетия етаж трябва да има някои неофициални фондове — каза накрая Бош. — Така де, Малинс много се интересува от случая. Така че нека вложи малко средства… Или пък да се обърнем към бившия кмет, нали е готов да пръска пари за награди.

Краудър му направи знак да се успокои.

— Не искаме да се обръщаме към бившия кмет. И без това той вече ни създаде достатъчно неприятности.

А после бързо взе решение и смени позицията си.

— Добре. Виж, не се безпокой за парите. Те са мой проблем. Кога искаш да тръгнете?

Бош също отговори бързо с надеждата да сключи сделката и да се разкара от отдела преди капитанът да е размислил.

— Колкото по-скоро, толкова по-добре. Имаме информация, че работи в бар. Искам да сме там утре. Ако наистина работи в бара, сигурно ще е там — петък е ден за плащане и началото на уикенда.

— Добре, действай според този план. До утре сутринта ще знам откъде ще дойдат парите.

— Благодаря, капитане.

Бош се върна в клетката. Видя, че столът му е придърпан до бюрото на Сото и е зает от Сара Холкомб, която Самюълс беше сложил на телефона, за да отговаря на лавината обаждания за наградата.

— Попаднахме ли на нещо свястно? — попита той, докато влизаше в тясното пространство.

Холкомб веднага понечи да стане от отмъкнатия стол, но Бош сложи ръка на рамото й.

— Спокойно, седи си. Отивам до машината.

— Сигурен ли си?

— Да. Някоя от вас да иска кафе?

И двете отказаха.

— Е, реши ли ни случая, Холкомб? Някой да си е признал?

— Не точно.

Сото му подаде лист със записано обаждане и каза:

— Това обаче е интересно.

Бош взе листа и прочете обобщението на Холкомб:

Лицето каза, че стрелбата по Мерсед е свързана с пожара Бони Брай през 1993 г. Мерсед е знаел кой е причинителят и като такъв представлявал заплаха.

Бош обърна страницата да види дали няма още нещо. Беше празна. Върна листа на Сото, която беше обърнала стола си към него и го гледаше. Знаеше, че обаждането е било от него.

— Анонимно, предполагам — отбеляза той.

— Да — каза Холкомб. — От уличен телефон в Юниън Стейшън. Проверих номера.

Бош я погледна над листа. Беше изненадан, че е проявила инициативата да провери номера. Но пък тъкмо това беше причината той да е достатъчно предпазлив, за да използва уличен телефон.

— Май ще трябва да проучим — каза Бош. — Деветдесет и трета… тази година май беше на Уитейкър и Дюбоз. Трябва да поговорим с тях, да видим дали името им говори нещо. Струва ми се малко съмнително, но можем да прегледаме досието на Бони Брай. Да проверим имената.

— Искаш ли аз да го направя? — с готовност попита Холкомб.

— Не, ние ще поговорим с тях — отвърна Бош. — Просто не се вживявай толкова много в тези обаждания. Хората си преследват целите, нали така?

— Знам — каза Холкомб. — Някои изобщо не си правят труда да го крият.

— Нещо друго, което поне да намирисва на достоверно?

На бюрото имаше цяла купчина описания на обаждания.

— Не бих казала — отвърна Холкомб. — Просто давах на Люси скучнотиите.

Имаше предвид клипборда, на който беше събрала всяко обаждане в един ред.

— Да видим — каза тя. — Някакъв тип ни посъветва да говорим със Сънливкото, който живеел в района и знаел за всички престрелки с участието на Уайт Фенс.

— Сънливкото — повтори Бош. — Добре.

Холкомб продължи по списъка.

— Една жена твърди, че кметът знае всичко за стрелбата. Предполагам, че иска да каже бившия кмет, но не я поправих. Това обаждане беше записано през нощта. Анонимно. Жена със силен испански акцент.