— Старата тампонна защита — каза Бош.
— Работи безотказно — отбеляза Сото.
Бош погледна екрана на лаптопа й и видя карта.
— Какво е това?
— Намерих „Ел Чиуауа“. В Тълса има район, наречен Малкото Мексико. Там е.
— Добре. Ще го проверим довечера.
— Съмнявам се, че ще паснеш на подобно място, Хари.
— Е, ще видим.
Той се върна към четенето. Според хронологията на разследването никой от прибраните при сутрешната акция гангстери не дал информация за пожара в Бони Брай. Всички отричали да имат нещо общо с него и изразили възмущението си, че бандата им е заподозряна за смъртта на девет души, повечето от които деца — при това все хора от територията на Ла Раца.
В този смисъл ударът имал обратен ефект и засилил натиска върху Харис и хората му. Бони Брай бил случаят на годината, интересът на пресата бил огромен и медийният отдел на управлението настоявал непрекъснато да бъде държан в течение за хода на разследването. Всичко това накарало Харис да започне игра с фатални последици. Той решил да продължи да натиска Чапа, като пуснал слух по улиците на Пико-Юнион, че при полицейската акция ченгетата се сдобили с информатор, който скоро щял да свидетелства пред съда.
Идеята била, че Чапа ще се почувства натясно и няма да издържи. Нямало да има друг избор освен да се хване за спасителния пояс на полицията и да съдейства, като признае ролята си в изработването на запалителната бомба и разкрие името на човека, който я с пуснал в шахтата за боклук.
Чапа бил поставен под наблюдение като предпазна мярка и Харис чакал за резултати.
Не му се наложило да чака дълго. На втория ден от наблюдението, след като всички от Пико-Юнион чули историята за информатора, планът на Харис и хората му се разпаднал, при това с предвидими фатални последици за Чапа.
Екипът наблюдавал автосервиза на Шеста, в който работел Чапа. Всички клиенти и автомобили, които влизали и излизали през трите врати, били следени от един покрив. Хората долу чакали зад ъгъла, готови да проследят Чапа, когато си тръгне от работа.
Но Чапа така и не си тръгнал. Когато работното време приключило и вратите на гаражите се затворили, Чапа не бил след разотиващите се служители. Позовавайки се на потенциална опасност за живота му, полицаите влезли в сервиза без разрешително и не открили и следа от механика. Вътрешно разследване стигнало до заключението, че Чапа и други от бандата му са разбрали за замисъла и следенето и че той е бил насилствено или доброволно измъкнат в багажника на някоя кола, дошла за ремонт. Чапа изчезнал безследно въпреки заповедта за ареста му за неявяване в съда по обвинението за притежание на наркотици.
С изчезването на Чапа и вътрешното разследване на начина, по който Харис и хората му подходили към заподозрения, разследването забуксувало. Специалният екип бил разпуснат и случаят сменил доста детективи през годините. Накрая от активен станал пасивен. Всеки път, когато арестували член на Пико-Юнион Ла Раца, той бил разпитван за пожара в Бони Брай от детектива, който в момента се занимавал със случая. Тези усилия се оказали безплодни и в крайна сметка случаят бил зарязан.
В края на папката имаше голяма сгъната графика, показваща йерархията на Пико-Юнион Ла Раца към 1993 г. Ръбовете й на места се напукаха и се скъсаха, след като беше разгъната за първи път от години. Сото се наведе да я погледне.
— Виждала ли си я вече? — попита Бош.
— Не, така и не стигнах до нея — отвърна тя.
Диаграмата показваше имената и снимките на тарторите на бандата. Повечето снимки бяха от предишни арести. Беше отбелязано и дали човекът е бил прибран през 1993 г. и каква е била ролята му в бандата — търговия с наркотици, превоз, производство, оръжия, побои и т. н.
— Това може и да послужи като отправна точка — каза Бош.
— Защо? — попита Сото.
— Ще проверим имената. Някои ще са мъртви, но други ще са в затвора, обзалагам се. Можем да го използваме. Да ги видим, да им предложим искрица надежда. Някой може да се хване. Ако палежът е дело на човек от бандата, все някой би трябвало да знае това. Ако попаднем на подходящия тип, търсещ начин да излезе на свобода, може и да изкараме късмет.
— Чудно ми е защо Уитейкър и Дюбоз не са го направили.
— Защото са мързеливи. Ако в случая няма наука, зарязват го и продължават със следващия. Така не им се налага да излизат от офиса.
Бош започна да сгъва графиката, като внимаваше да не й нанесе още поражения.
Читать дальше