Майкл Коннелли - Горящата стая

— Как е Рик Джаксън?

— Наскоро се пенсионира — отвърна Бош. — И най-вероятно се е отдал на голфа.

— Надявам се.

Детективът протегна ръка над плота.

— Рики Чайлдърс. Сложиха ме да въртя това място нощем.

Ръкуваха се и Бош му даде значката си, вместо само да я размаха, както беше направил долу. Сото направи същото. Това бе проява на уважение.

— Обадихте ли се предварително? — попита Чайлдърс. — Капитанът не ми спомена нищо.

— Не, направо дойдохме — каза Бош. — Сутринта научихме за един тип, с когото трябва да поговорим, и веднага скочихме в самолета. Нямахме възможност да се обадим предварително.

Чайлдърс кимна, но Бош не беше сигурен, че е повярвал на историята. Приличаше на способен и опитен човек. На около четирийсет и пет, в добра форма, с дълги мустаци, които се спускаха от двете страни на устата му. Като цяло създаваше впечатление за стрелец от Стария запад и Бош подозираше, че много добре си дава сметка за това и поддържа имиджа си. Нямаше сако и носеше пистолета си в кобур под мишницата. Това също допринасяше за картината.

— За кого става въпрос? — попита Чайлдърс.

— Свидетел по случая, върху който работим — каза Бош. — Убийство. Трябва да говорим отново с него, защото стигнахме до заключението, че може и да не ни е казал всичко, което знае.

— Спестил ви е това-онова, а? — рече Чайлдърс. — Лошо. Този приятел има ли си име?

— Анхел Охеда — каза Сото. — На трийсет и девет и според нас е тук от девет или десет години.

И даде на Чайлдърс лист с номера на последната известна шофьорска книжка на Охеда.

— Девет или десет години? — повтори Чайлдърс. — Значи работите по стар случай, а?

— Нещо такова — отвърна Бош. — Според информацията ни въпросният човек е дошъл тук да работи в бар на име „Ел Чиуауа“. Знаете ли за подобно заведение?

— Че как. На Гарнет в Източна Тълса. В Малко Мексико.

— Що за място е?

— Бунище с маса за билярд. По няколко пъти седмично минава патрул, за да укротява атмосферата. Та значи въпросният тип работи там?

— Информацията ни е от близо десет години. Просто отправна точка.

— Ако искате, ще ви заведа. Но първо да идем в отдела и да видим дали нямаме нещо за въпросния господин Охеда.

Работата по стари случаи беше отвеждала Бош в куп детективски бюра из цялата страна. Всички си приличаха. Бюрото на Тълса спокойно можеше да се намира в Сиатъл, Балтимор или Тампа. Сгъчкани работни места, картотеки покрай стените, обяви за издирване на всяка стена и врата. Заради късния час помещението беше почти пусто. Бош видя цивилно ченге на едно бюро и детектив на друго. Чайлдърс ги поведе към собствената си клетка и каза:

— Сядайте.

Всички седнаха и Чайлдърс изключи часовника радио, от който свиреше тиха музика. Май беше Ханк Уилямс-младши.

— Да видим с какво разполагаме за този приятел — каза Чайлдърс.

Погледна листа с номера на шофьорската книжка и въведе информацията в компютъра си. Бош предположи, че търси някаква вътрешна база данни, която може да му каже дали Охеда не се е сблъсквал по някакъв начин с полицията на Тълса. Сото вече беше проверила националните бази, преди да тръгнат от Ел Ей, но без резултат.

Чайлдърс пусна търсенето и вдигна ръце, сякаш току-що е направил някакъв фокус. След секунди в горната част на екрана се появи надпис.

Няма намерени резултати.

— По дяволите — изруга Чайлдърс. — Ако е работил в „Чиуауа“, няма начин да не е бил свидетел, жертва, да е пуснал сигнал или нещо подобно. Сигурни ли сте, че информацията ви е читава?

— Била е, преди десетина години — каза Бош. — Може да си е сменил името. Какво излиза, ако потърсите „Ел Чиуауа“?

— Разполагате ли с цялата нощ?

Чайлдърс въведе името на бара и този път надписът обяви, че са намерени 972 резултата.

— И това е само за последните седем години — каза той. — Преди това всичко беше на хартия. Искате ли да прегледате всичко това? На ваше разположение е.

Бош се замисли как да използват най-добре времето си и как да стеснят търсенето. Сото го изпревари.

— Предлагам просто да отидем и да огледаме — каза тя. — Да видим дали още не е там. Нали затова дойдохме.

— Звучи ми добре — рече Чайлдърс.

Бош кимна.

Чайлдърс караше. Малко Мексико се намираше на двайсет минути път източно от центъра. Беше тъмно, но улиците бяха добре осветени и Бош не видя онова, което очакваше. Пътищата бяха с широки тревни ивици в средата. Покрай тях имаше къщи, църкви и фирми. Имаше и затворени фирми. Видя една полицейска кола, спряла при закрита бензиностанция. Трябваше да се оглежда дълго и внимателно, за да види някакви графити.