Майкл Коннелли - Горящата стая

— Тук е. Зад бара. Кажи на Чайлдърс.

Думите му бяха предадени напред по колоната и когато малката група стигна до бара, патрулният полицай вече беше получил инструкциите си. Даде знак на мъжа до касовия апарат да приближи и му каза, че трябва да излезе навън. Човекът се поколеба и посочи тълпата, сякаш искаше да покаже, че трябва да остане и да се грижи за работата. Едрото ченге се надвеси още повече над бара и каза нещо, което явно прозвуча доста убедително. Мъжът вдигна дъската и излезе, като даде някакъв знак на барманите. Полицаят го насочи към вратата, през която бяха влезли, и всички отново пресякоха заведението и излязоха.

Щом се озоваха навън, мъжът веднага стана настъпателен и насочи протестите си към униформения, сякаш не знаеше, че цивилните винаги са главните.

— Защо ме тормозите? Имам си работа.

— Господине, успокойте се — каза униформеният. — Има проблем, който трябва да…

— Какъв проблем? Няма никакъв проблем.

Бош беше сигурен, че това е Охеда, и остана доволен, че знае английски.

— Кевин, нека аз поговоря с човека — каза Чайлдърс.

Полицаят отстъпи и Чайлдърс застана на мястото му, като почти завря лице в лицето на бармана.

— Как се казвате, господине?

— Защо? Защо да ви казвам името си?

— Защото имаме сериозен проблем, господине. И ако не ни сътрудничите, ще стане още по-сериозен. И тъй, как се казвате?

— Франциско Бернал. Ясно?

— Имате ли документи, Франциско Бернал? Шофьорска книжка например?

— Не съм шофьор. Живея зад бара.

— Браво на вас. Тогава зелена карта? Или паспорт?

Мъжът погледна Сото, сякаш се отвращаваше, че тя участва в този произвол. После извади портфейла си и измъкна от него сгънат лист. Връчи го на Чайлдърс, който го отвори и го прегледа набързо, преди да го предаде на Бош. После се дръпна, за да може Бош да поеме нещата нататък.

Бош погледна документа и патрулният полицай му помогна, като насочи фенерчето си към него. Беше фотокопие на карта за постоянно пребиваване, идентифицираща мъжа като Франциско Бернал. Технически погледнато, всеки притежател на зелена карта трябваше да я носи винаги със себе си. Но в действителност картата беше безценна и трудно можеше да се смени, ако бъде изгубена или открадната. Повечето хора носеха фотокопия и държаха оригиналите заключени на сигурно място. Копията обикновено се приемаха при повърхностни полицейски проверки, но Бош знаеше също, че е по-лесно да се направи фалшиво фотокопие, отколкото да се фалшифицира зелена карта.

Докато изучаваше документа, неколцина от клиентите излязоха да видят какво става. Чайлдърс тръгна агресивно към тях, посочи им вратата и им нареди да се прибират. Те побързаха да се подчинят.

Бош вдигна очи от документа и погледна мъжа, за когото още смяташе, че е Анхел Охеда.

— Знаете, че сте в нарушение, когато не носите оригинала, нали?

Мъжът поклати раздразнено глава.

— Това са глупости!

Бош пристъпи към него, връчи му сгънатия лист, който той беше донесъл, и попита:

— И това ли е глупост?

Мъжът дръпна листа от ръката му и го отвори. Беше копие на калифорнийската шофьорска книжка със старата снимка. Бош видя мимолетната промяна в очите на бармана. Наистина беше Охеда.

— Току-що излъгахте полицай — каза Бош. — Показвате фалшив имиграционен документ за самоличност. Знаете ли в каква неприятност се забъркахте?

Отстъпи крачка назад, кимна на патрулния полицай и каза:

— Закопчай го, Кевин.

Подобно на детективските бюра, стаите за разпит също изглеждаха на Бош еднакви — ярко осветени малки помещения, замислени да будят безнадеждност у онези, които чакаха да бъдат разпитани. Безнадеждността пък пораждаше компромиси и сътрудничество. Бяха оставили Охеда да ври в собствен сос в продължение на около час, преди Бош да влезе. Планът беше той да направи първия опит и при неуспех Сото да го замести и да подходи от различен ъгъл. Сега тя гледаше опита на Бош на екрана в друга стая.

Охеда седеше на малка маса. На студената светлина на стаята Бош видя, че е красив мъж с гъста черна коса, гладка кожа и добро телосложение. В тъмните му очи се четеше умора и тъга. Докато дърпаше отсрещния стол, Бош хвърли пред него фотокопието на фалшифицираната зелена карта и попита:

— Как да ви викам, Анхел или Франциско?

— Искам да ми викнете адвокат — отвърна Охеда. — Знам си правата.

Бош кимна.

— Наистина имате право на адвокат. Но знаете ли какво ще стане, ако го извикате? Ще ви тикнем в затвора за незаконна имиграция, а на света няма гаранция, която да ви измъкне за такова нещо.