Майкл Коннелли - Горящата стая

— Това значи е испанският ви квартал — рече той.

— Това е — съгласи се Чайлдърс.

Бош беше на задната седалка, а Сото бе заела мястото до шофьора. Това щеше да му позволи да седи до Охеда, ако го открият и го отведат в управлението за разпит.

Отначало Чайлдърс мина бавно покрай „Ел Чиуауа“. Мястото приличаше на бивша „Пица Хът“. Покривът още беше червен, но прозорците бяха боядисани и по тях бяха закрепени изрисувани на ръка шперплати, рекламиращи cherveza, chicharones и desportes. Осветен знак на един стълб оповестяваше името на бара заедно с рисунка на породата куче, кръстена на мексиканския щат, озъбено и с боксьорски ръкавици на предните лапи.

Беше почти десет вечерта и паркингът бе пълен. Няколко души се мотаеха отвън с бутилки в ръце и пушеха.

— Това е нарушение — каза Чайлдърс. — Законът забранява да се излиза с отворени бутилки.

— Добре — каза Бош. — Можем да го използваме.

След като отминаха, Чайлдърс отби и спря. Погледна в огледалото към Бош, защото знаеше, че той е главният в екипа, и попита:

— Какъв е планът?

Бош се замисли за момент.

— Минахме една косатка при старата бензиностанция — каза той. — Можем ли да я извикаме?

— Косатка ли? — не разбра Чайлдърс.

— Патрулната кола. Черно и бяло. Човекът вътре май пишеше доклади.

— Косатка. Харесва ми. Да, мога да го извикам.

— Добре, ще го направим. После ще влезем и ще се огледаме. Ако видим нашия човек, униформеният ще го извика да излезе навън, защото се пие на обществено място. Ако номерът мине, ще го приберем в колата и двамата с Люси поемаме нещата нататък. Няма да споменаваме Ел Ей и ще използваме вашите значки.

Чайлдърс кимна.

— Звучи добре.

Взе радиостанцията и се свърза с диспечера да прати патрулната кола при тях. После се изключи и остави микрофона.

— Очаква ли се нещата да загрубеят? — попита Бош.

— Би трябвало всичко да мине спокойно — отвърна Чайлдърс. — Но вътре няма много жени. Детектив Сото може да ги накара да… хм, ако ме разбирате какво искам да кажа.

— Ще се оправя — каза Сото. — Не съм дошла, за да чакам в колата.

Тонът й не предразполагаше към дебати.

— Нищо против — каза Чайлдърс.

Изчакаха десет минути, докато патрулната кола се появи. Чайлдърс примигна с фаровете и колата пресече отсрещното платно и спря до тях. Патрулният беше сам — типично за общините с орязан бюджет. Чайлдърс познаваше полицая, но не си направи труда да представи Бош и Сото — каза само, че са от Лос Анджелис. Сподели плана на Бош и полицаят каза, че е готов.

Чайлдърс обърна и последваха патрулната кола до бара. На паркинга нямаше свободни места. Завиха около бара и спряха до вратата, където няколко мъже пиеха и пушеха. Повечето вероятно вече бяха отнасяли санкции за пиене навън, защото щом видяха патрулката, се заблъскаха да влязат вътре.

Четиримата слязоха от колите и тръгнаха към вратата. Бош чу гърмящата в бара музика. Застана отляво на Сото, защото беше левичар. Това беше обичайният начин да приближават врата, зад която не знаеха на какво ще попаднат. Така бяха в най-голяма безопасност — покриваха и двете страни.

Униформеният полицай беше поне метър и деветдесет, доста добре сложен. Гръдната му обиколка се подчертаваше от бронежилетката под униформата. Влезе пръв и започна да проправя път през тълпата. Както се очакваше, Сото привлече погледите на публиката. Това бе добре дошло за Бош и той започна да оглежда лицата — търсеше лице, което да наподобява десетгодишната снимка от шофьорската книжка на Анхел Охеда от Калифорния.

Извади късмет. Почти незабавно видя зад бара в десния край на помещението мъж, който приличаше на Охеда. На пръв поглед беше един от тримата бармани, само че не вземаше поръчки и не отваряше бутилки бира. Стоеше до касовия апарат и гледаше претъпканото помещение. След миг погледът му се спря върху Бош и регистрира бялото лице в морето от кафяви. Бош моментално разбра, че вероятно е разпознат като ченге. Съмняваше се обаче, че Охеда — ако наистина беше той — ще го разпознае като ченге от Ел Ей.

Бош и Сото вече не вървяха един до друг. Пътеката през тълпата бе твърде тясна и се наложи да преминат в колона. Сото бе много по-дребна от Бош и нищо не виждаше от посетителите. От тонколоните гърмеше електронна музика с латино ритми. Високо по стените и над бара имаше екрани, показващи европейски футбол и бокс. Долавяше се характерната воня на марихуана.

Бош се наведе напред и почти извика в ухото на Сото: