Майкл Коннелли - Горящата стая

Сото го попита дали знае къде могат да бъдат открити другите двама членове на групата, Анхел Охеда и Алберто Кабрал. На Бош му хареса, че попита за Кабрал, макар да разполагаха с адреса му. Подобен ход беше характерен за по-опитен детектив, за да провери достоверността на свидетеля. Радваше се, че не му се е наложило да казва на Сото да подходи по този начин.

Ернандес поклати глава за Охеда, но посочи с палец през рамото си и каза адреса на Кабрал. Сото му зададе още няколко общи въпроса и после, когато разговорът уж отиваше към края си, го попита защо според него Охеда е побягнал онзи ден. Ернандес се престори на объркан.

— Que?

Тя го попита отново и добави, че има запис на станалото и че Охеда се е втурнал да бяга в мига, когато Мерсед е бил улучен, сякаш е знаел какво става.

Ернандес отговори, че не е забелязал реакцията на Охеда, тъй като е бил прекалено зает да търси прикритие след като е разбрал, че Мерсед е прострелян. Сото уж прие думите му, но после насочи разговора към Охеда — дали е имал врагове и дали не се е забърквал в някакви неприятности по времето около стрелбата.

Ернандес не им помогна особено. Или не знаеше много за Охеда, или се преструваше. Каза, че Охеда влязъл в групата само девет месеца преди стрелбата и се махнал веднага след нея. Ернандес и Кабрал се събрали с други двама музиканти и продължили да свирят като „Лос Рейес Халиско“.

Сото попита откъде е дошъл Охеда, за да влезе в групата, и Ернандес сви рамене. Знаеше, че е родом от Чиуауа, но не си спомняше точните обстоятелства около влизането му в бандата. Каза, че Кабрал май се запознал с него на Мариачи Плаза и го довел в групата, защото решил, че един тромпетист ще им помогне да си намират повече и по-добра работа. Докато говореше, Ернандес сякаш започна да си спомня още неща. Добави, че Охеда бил много красив и че това също било довод да го включат в бандата. Имал малка група почитатели в Мариачи кръговете и смятали, че външният му вид ще им помогне да си намерят работа на площада, където всяко предимство пред конкуренцията е добре дошло.

Сото благодари на Ернандес, излязоха и отидоха до Ланкършим.

Жилищната сграда на Кабрал беше почти същата като тази на Ернандес. Кабрал обаче го нямаше в апартамента и на двора, където група мъже седяха около грил и си приготвяха угощение. Когато Сото ги попита дали знаят къде може да е Кабрал, мъжете поклатиха глави. Не можеха да им помогнат.

Бош и Сото бяха толкова далеч на север от центъра и сградата на полицията, че решиха да поседят известно време, за да видят дали Кабрал няма да се появи. Бош премести колата до отбелязания като забранен за паркиране бордюр до входа на комплекса, за да са сигурни, че няма да пропуснат музиканта, ако се появи.

— Е, какво мислиш? — попита Сото, след като паркираха.

— Мисля, че проведе разговора много добре — отвърна Бош.

— Благодаря.

— И си мисля онова, което си мислех и преди. Трябва да намерим Охеда. Надявам се да не се е върнал в Чиуауа, защото тогава ще има да търсим игла в купа сено.

— Не знам. Зелената му карта е изтекла. Това ме кара да си мисля, че се е върнал.

— Въпросът е защо.

Сото кимна и попита:

— Според теб Ернандес истината ли каза, че не знае къде е?

Бош се замисли за момент и кимна.

— Предполагам, че да. Музикантите са непостоянна порода. Все идват и си отиват, непрекъснато са в движение.

Сото също кимна и за известно време в колата се възцари тишина. После Бош си спомни недовършената история на Сото.

— Когато говореше за наградата и Тринайсета улица, не довърши. Спомена, че „получили предупреждението“?

Тя кимна.

— Да, момчета от Организирана престъпност отишли при някои от тарторите и им казали, че ако ми се случи нещо, ще си навлекат война с ЛАПУ и че с Тринайсета улица ще бъде свършено. С всички ще бъде свършено.

— И какво? Обещали, че нищо няма да ти се случи ли?

— Така казали.

Бош кимна и продължи да си мисли за Сото и начинанието й. Следващите му въпроси отново се върнаха към случая Бони Брай.

— Какво си спомняш от онзи ден? — попита той. — За пожара. На колко си била, на шест-седем?

Сото помисли малко, преди да отговори.

— Бях на седем и си спомням най-вече пушека, който излизаше изпод вратата. Опитахме да избягаме, но не можехме, защото пожарът бушуваше на стълбището и другият край на коридора беше блокиран. Така че се върнахме и затворихме вратата. Нямаше друг изход.

— С вас имаше ли учителка?