Майкл Коннелли - Горящата стая

— Да го пуснем пак, но с изглед отгоре — каза Копланд.

Картината се измести така, че сега гледаха надолу към масата. Копланд пусна симулацията, куршумът отново пресече екрана като червена линия и улучи Мерсед. В момента на удара фигурата на тромпетиста Охеда се втурна зад масата. Ясно беше, че ако куршумът не беше улучил Мерсед, щеше да порази именно него.

— Леле! — възкликна Сото.

Копланд пусна още две симулации. Първата беше отново отгоре, но този път от по-голяма височина и обхващаше целия площад, съседните улици и хотел „Бойл“. На нея се виждаше как червената линия на куршума прекосява екрана от хотела до масата за пикник и отново показва убедително, че Мерсед е спрял куршума преди той да улучи Охеда.

Последната симулация показваше хоризонтално пътя на куршума от хотела до масата. Копланд спря програмата в момента, когато куршумът улучи фигурата на Мерсед. След това я пусна за втори и трети път, преди да я остави да продължи докрай.

— Ще трябва да поговорите с момчетата от оръжейната лаборатория за траектории и тъй нататък — каза тя. — Но като се погледне това, може да се види, че ако фигура Б е била следена с оптичен мерник, стрелецът е можел да стреля преди да осъзнае, че фигура А, жертвата, е на линията на стрелбата.

Бош кимна.

— Тунелно зрение. Някои го наричат „мерникова слепота“. Виждаш единствено мишената.

Стана. Беше твърде възбуден, за да седи на едно място.

— Тромпетистът — каза той. — Трябва да го намерим.

Копланд взе един диск в пластмасова кутия от работната маса и го даде на Сото.

— Направих копие на анимацията. Надявам се да ви е от полза. Ще направим по-подробен модел, ако се наложи да се покаже в съда.

Сото кимна и взе диска.

— Благодаря.

— Бейли, иди да се наспиш — каза Бош. — Заслужила си го.

Бош и Сото побързаха да се приберат в отдела и си разделиха работата. Решиха Бош да напише разрешителното за архивите на хотел „Бойл“ и да го занесе за подпис от съдия. Междувременно Сото щеше да издири тримата членове на „Лос Рейес Халиско“ и най-вече тромпетиста Анхел Охеда.

Докато Сото беше за кафе преди да се заеме със задачата си, Бош отиде в кабинета на капитана. Искаше да запознае набързо Краудър с новините около случая. За Бош не беше обичайно да държи шефа си до такава степен в течение, но искаше да е сигурен, че Краудър няма да се поддаде на настояванията на лейтенанта разследването да се прехвърли от Неприключени следствия в Убийства и обири. Ако знаеше, че е постигнат някакъв напредък, Краудър надали щеше да е склонен да се лишат от случая. В края на краищата, ако Бош и Сото успееха да го разрешат, то като техен началник капитанът щеше да намаже от славата, вървяща с ареста.

За ужас на Бош Краудър вдигна телефона и извика Самюълс, та и той да чуе доклада. Хари се беше надявал да държи Самюълс настрана, тъй като лейтенантът настояваше случаят да бъде прехвърлен.

Бош набързо ги запозна с ключовата информация от анализа на записите — че вече знаят откъде е стреляно и се опитват да установят кой е наел хотелската стая в деня на стрелбата. Не им каза за анимацията на Бейли Копланд, според която куршумът, улучил Мерсед, вероятно е бил предназначен за тромпетиста Анхел Охеда. Искаше да проучи тази насока по-подробно, преди да я разкрие. Каза им обаче, че Сото издирва тримата други от групата, за да ги разпитат отново.

— Добре, Хари — каза Краудър. — Имате напредък. Продължавайте в същия дух.

— Ясно, капитане.

— Слагаме Холкомб на телефона — каза Самюълс. — От днес. Кварелес е в съда.

Сара Холкомб и Еди Кварелес бяха един от екипите на отдела. Кварелес беше ветеранът, а Холкомб от новобранците. Случаят им в момента се гледаше в съда и като старши партньор Кварелес трябваше да свидетелства. Холкомб би могла да присъства на делото, но нямаше какво да прави там. Вместо да я остави в ролята на зрител, Самюълс я беше върнал в отдела да отговаря на обажданията за наградата. При други обстоятелства Бош би поискал с това да се заеме някой по-опитен детектив, но в този случай новобранец на телефона щеше да е от повече полза за плана, който бе съставил.

Когато се върна на бюрото си, го чакаше чаша кафе от машината на първия етаж. От нея никога не излизаше свястно кафе, но винаги вършеше работа и той беше благодарен, че Сото се е погрижила за него.

— Аз ще взема следващото — каза й. Тя вече беше седнала зад компютъра си.

— Няма проблем — отвърна тя, без да откъсва очи от екрана. — Накрая всички сметки се изравняват.