Майкл Коннелли - Горящата стая

Тя направи жест с ръка, сякаш се мъчеше да си поеме дъх след уплахата. Той й даде време да скалъпи отговора.

— Просто преглеждах стари случаи, нищо особено.

— Сериозно? Случаи, които не са твои? Не са наши?

— Опитвам се да навляза в работата, Хари. Чета досиета. Понякога ги копирам и ги нося у дома. Зная, че това не е по правилник, но… не мисля, че е кой знае какво. Не можах да заспя и затова се върнах да направя малко копия.

Историята и начинът на поднасянето й бяха толкова зле скалъпени, че Бош чак се притесни. Влезе в нишата и спря при плота. Погледна съдържанието на папката, от която тя копираше документи. Прочете първата страница, която винаги съдържаше първоначалния доклад и обобщение на случая. Позна го веднага.

— Значи избираш случаите просто напосоки, така ли?

— Да, нещо такова.

Бош погледна гръбчетата на другите папки и бързо си даде сметка, че са от един и същи случай. Пожарът в Бони Брай от 1993 г. Девет души, повечето деца, бяха загинали в един апартамент в Уестлейк. Жертвите бяха в нелицензирана детска градина в мазето в евтин жилищен блок и бяха хванати в капан от пламъците и дима. Половината деца в тясното помещение бяха умрели от вдишване на пушек. Пожарът беше обявен за палеж, но до арести така и не се стигна, въпреки че беше сформиран специален екип от специалисти по палежите към пожарната и следователи от полицията.

Бош напъха в папката летящите листа, които копираше Сото, след което нареди четирите папки една върху друга и ги взе. Обърна се и мина покрай Сото.

— Вземи си кафето — каза сухо.

Отнесе папките в клетката им и ги сложи на бюрото си. Посочи бюрото на Сото и й каза да сяда. Тя се подчини, като махна чантата от стола си.

Бош остана прав, крачеше напред-назад и говореше в гърба й. Тя седеше с наведена глава и сведен поглед като заподозрян, който знае, че предстои повдигане на обвинение.

— Ще проведа този разговор с теб само веднъж — започна той. — Ако ме излъжеш и разбера, с партньорството ни е приключено и ще се постарая кариерата ти на ченге също да приключи, независимо дали имаш медал за храброст, или не.

Млъкна и погледна тила й. Знаеше как се чувства. Сото кимна.

— Пожарът в Бони Брай — каза той. — Не съм работил по случая, но бях тук и си спомням. Девет жертви, случаят така и не беше изяснен. По онова време се носеха слухове, че палежът е дело на Пико-Юнион Ла Раца, защото управителят на жилищния блок не им позволявал да пласират стоката си в сградата. Това е всичко, което знам. Както казах, случаят не беше мой, но беше голям и около него се говореше какво ли не.

Спря да крачи, хвана облегалката на стола й и го завъртя така, че тя да се озове с лице към него.

— А сега ти идваш тук, герой, след като си простреляла двама от Тринайсета улица, а по една случайност бандите от Тринайсета улица и Пико-Юнион са заклети и вечни врагове.

Бош посочи слепоочието си.

— Та виждам те да копираш досието на Бони Брай и си мисля: това момиче не ми ли каза, че е родено в Уестлейк, преди да се премести в Долината? И следващият ми логичен въпрос е — за кого измъква досиетата?

— Няма нищо такова, Хари. Аз…

— Нека да довърша, ако обичаш. Още не ти е дошъл редът да говориш.

Обърна се и погледна купчината папки върху бюрото си. Вече беше почнал да се ядосва. Обърна се отново.

— В управлението е добре известно, че са свалили гарда, когато се наложи да раздуят персонала, и че в редиците ни са се внедрили външни лица. Хора, които първо са нещо друго и едва след това са ченгета. Казвам ти още отсега, че при мен тези няма да минат. Мислиш ме за някакъв стар глупак и че можеш да правиш каквото си искаш под носа ми, а аз да не забележа, така ли? От самото начало си помислих, че около теб има нещо странно. Ти не искаш да си ченге. А нещо друго.

— Не, грешиш.

Тя понечи да стане, но Бош сложи ръка на рамото й и я задържа на стола.

— Не, прав съм. И ще седиш тук и ще ми разкажеш какво правиш и за кого го правиш, иначе ще си останем тук до сутринта, докато не дойдат останалите и не попитат какво става.

Сото посегна към лявата си страна и Бош се напрегна. Ръката й обаче се насочи към лявата й китка. Сото разкопча копчето и запретна ръкав. Обърна ръката си и показа татуировка от вътрешната страна. Беше списък от пет имена — и надгробен камък. Хосе. Елза, Марлена. Хуанито. Карлос.

— Аз бях в онова мазе, когато започна пожарът, ясно? — каза тя. — Те бяха мои приятели. И умряха.

Бош бавно отстъпи до бюрото си, придърпа стола и седна. Погледна папките за момент, после се обърна към партньорката си.