Майкл Коннелли - Горящата стая

Сото отвори и влязоха във вестибюла. На стената зад стъклени панели имаше указател и карта на сградата. Бош погледна първо картата и видя, че проектът за реставриране е включвал и обединяване: три сгради бяха обединени в един комплекс. Предната, оригиналният хотел „Бойл“, известен от картите от деветнайсети век като „Къмингс Блок“, сега беше преустроена като офис сграда, а другите две бяха жилищни. Бош насочи вниманието си към указателя и видя списък на най-различни офиси, повечето с пояснение Адвокат/ Abogado.

— Офисът на управителя е там, Хари — каза Сото.

— Знам — отвърна той. — Ще се отбием, след като огледаме.

На втория етаж Бош видя три стъклени врати на офиси, два от които на адвокати. Надписите на вратите им обещаваха Se Habla Espanol 5 5 Говори испански — Б. пр. . Третият изглеждаше свободен.

Бош отстъпи назад и огледа коридора. Беше чист и светъл, не какъвто го помнеше от предишните си посещения. Тогава тук имаше миниатюрни апартаменти и обща баня в края на коридора, от която миришеше на отходен канал. Изпита задоволство, че сградата е била спасена от такова неуважение и разруха.

Качи се по стълбите до следващия етаж, следван от Сото. Там имаше още офиси, половината от които изглеждаха празни. Опита вратата с надпис ПОКРИВ — оказа се отключена. Изкачи следващите стъпала до купола и Сото го последва.

Куполът предоставяше изглед на 360 градуса, включително и през моста към центъра на града. Бош видя бетонното речно корито и железопътните линии, които се виеха около центъра като панделка. Обърна се на изток и погледна надолу към площада. Видя как членовете на една група товарят инструментите си в микробус — бяха си намерили работа.

— Мислиш, че е стреляно оттук ли? — попита Сото.

Бош поклати глава.

— Не ми се вярва. Прекалено е открито. А и ъгълът вероятно е доста голям.

Вдигна ръце, сякаш се прицелва с карабина. Насочи въображаемото оръжие към стълбите на метрото. Кимна. Наистина беше твърде високо, за да може куршумът да мине през инструмента и тялото на Мерсед под ъгъла, по който беше минал.

— Освен това мисля, че това място е преустроено. Преди десет години тук едва ли е имало нещо.

Забеляза мъж, който стоеше сам на една пейка на площада. Гледаше нагоре към Бош. Вратата на стълбището към купола се отвори и някаква жена закрачи енергично към тях, като сипеше порой думи на испански. Сото тръгна към нея и извади значката си, за да покаже, че са полицаи. Жената говореше прекалено бързо, за да може Бош да я разбере. Личеше й обаче, че е ядосана, че са се качили на покрива.

Накрая Сото влезе в ролята си на преводач.

— Това е госпожа Бланка. Каза, че не можело да стоим тук и че първо е трябвало да идем в офиса на управителя. Отговорих й, че се извиняваме.

— Питай я дали е работила тук преди обновяването на сградата.

Бланка поклати глава и каза не, преди Сото да е превела въпроса.

— Знаете ли английски? — попита Бош.

— Да, малко — отвърна Бланка.

— Добре, можете да отговаряте така, както ви е удобно. Сградата е защитена, нали? От Историческото дружество?

— Да, обявена е за паметник на културата. Построена е през хиляда осемстотин осемдесет и девета.

— Какво е станало с архива на хотела, когато са започнали преустройството?

Жената го погледна объркано и Сото преведе въпроса и отговора.

— Каза, че всички хотелски книги се съхраняват от Историческото дружество. В момента се намират в градското хранилище, но искали да направят изложба тук.

Бош кимна. В докладите на Родригес и Рохас не пишеше да са чукали по вратите и да са разпитвали хора от хотел „Мариачи“ дали са видели или чули стрелбата на площада.

Помисли си, че това е било грешка.

Бош остана в отдела до късно — препрочиташе докладите и обобщенията в досието и записваше новите наблюдения и хрумналите му въпроси. Дъщеря му винаги беше заета в сряда вечер с „Полицейски изследовател“ към участъка в Холивуд. Групата беше насочена към хлапета от гимназията, които смятаха да постъпят в правоприлагащите органи. Така можеха да се запознаят по-отблизо с полицейската работа и често участваха в обиколки и други операции. Обикновено вечерта беше натоварена, така че нямаше причина Хари да се прибира рано, въпреки че денят беше започнал по зазоряване с телефонното обаждане на капитан Краудър.

Голямото колкото футболно поле помещение на отдела беше опустяло и Бош се радваше на пълната тишина и на тъмнината отвън. От време на време излизаше от клетката, разхождаше се между другите работни места и гледаше как колегите му са нагласили и украсили бюрата си. Забеляза, че в някои клетки детективите са разкарали отпуснатите от управлението столове и са ги сменили с качествени модели, при които човек можеше да нагласи височината на подлакътниците и да се отпусне, без да се страхува от болки в кръста.