Майкл Коннелли - Горящата стая

— Гуен, детектив Бош е. Излизам по работа, партньорът ми също не е на разположение. Ще бъдеш ли така добра да пренасочваш всички обаждания за случая Мерсед и наградата към лейтенант Самюълс?

— Лейтенант Самюълс. Да, мога.

— Добре. Благодаря ти. Направо можеш да оставиш бележка до второ нареждане всички подобни обаждания да се прехвърлят на лейтенанта.

— Ще го направя, детектив. Хубав ден.

— И на теб, Гуен.

Бош стана и погледна часовника над вратата на отдела. Психарските сесии на Сото обикновено продължаваха около час, с по половин час път в двете посоки. Дори да бе минала през лабораторията да вземе куршума от Гън Чун, вече трябваше да се е върнала. Това го подразни, защото Сото по принцип имаше склонност да изчезва или да губи представа за времето. Трябваше да задвижи нещата, а тя пропускаше екшъна. Не му се искаше да звъни на мобилния й, защото можеше все още да е с доктор Инойос, главния психотерапевт на управлението. Ядоса се, че Сото дори не си беше направила труда да му пусне есемес, че ще се забави. Все пак не беше негова работа да пуска съобщения или да се обажда да я пита къде е.

Взе ключовете и дисковете. На дъската до изхода написа до името си Лаборатория и излезе.

Родригес му беше казал, че с Рохас не са занесли записите от охранителните камери в лабораторията, за да се опитат да изчистят картината. Обясни, че не видели смисъл да го правят, тъй като камерите не били заснели извършителя. Пък и преди десет години специалистите по видеозаписи бяха просто лабораторни плъхове, преглеждащи отново онова, което детективите вече са проучили.

Днес беше различно. Имаше цял отдел за обработка на аудио-визуални записи и специалистите можеха да подобряват звук и картина и често да изкарат информация, която оставаше скрита при повърхностно наблюдение. Последното десетилетие беше станало свидетел на истинска експлозия в използването на видеозаписите в разследването на престъпления. Ел Ей беше град на обществени и частни камери и стандартният протокол вече включваше да се търсят камери в района на местопрестъплението — по същия начин, по който ченгетата чукаха по вратите и издирваха очевидци. Това наложи обособяването на специален отдел за анализ на видеозаписи. Камерите бяха от най-различен вид и бяха необходими сериозни умения, за да измъкнеш целия потенциал от записаните картини и звуци от или около местопрестъплението.

Пътят до лабораторията отне на Бош двайсет минути. По пътя му се обади Сото и му каза, че току-що е приключила сесията с психотерапевта.

— Забави се заради нови участници в престрелка — каза тя. — В момента пътувам за лабораторията да взема куршума.

— Не се безпокой за това — отвърна Бош. — Аз също пътувам натам с видеозаписите. Ще отскоча през Гън и ще взема куршума.

— Мислех си…

Тя не довърши, но Бош разбра какво се канеше да попита.

— Да, прегледах всички материали и в тях няма много — каза той. — Камерата от музикалния магазин е заснела прострелването на Мерсед, но всичко е доста размазано и неясно. Надявам се в лабораторията да успеят да направят нещо по въпроса.

— Добре.

Тонът й не беше особено доволен.

— Ако искаш, мога да изчакам да видиш записите и да ги занеса после.

— Не, не, остави им ги. След това в отдела ли се връщаш?

— Всъщност гледам да съм по-далеч от отдела. Медиите вече раздухаха обещанието за награда на бившия кмет и започнаха да звънят какви ли не хора. Искам да работя по случая, а не да вися на телефона.

Бош влезе на паркинга пред лабораторията и започна да се оглежда за свободно място.

— Ами ако получим достоверно обаждане?

— Мен ако питаш, шансът е едно на милион. Но ако някой наистина иска да издаде стрелеца, ще стигне до нас. Както и да е, успях да уредя всички обаждания да се пренасочват към Самюълс. Кой знае, може пък и да се навие да сложи някой на телефона, за да можем да работим по случая.

— Добре, утре по кое време да уговоря определянето на траекторията на куршума?

Бош беше забравил за това. Сега си помисли, че може би избързват.

— Задръж засега. Да видим какво ще излезе от видеозаписа. Той също може да ни помогне с траекторията.

— Добре. Тогава къде ме искаш?

— Дай ми половин час и ще се срещнем на Мариачи Плаза. Да видим дали медиите са оставили мястото на мира.

— Значи ще мога да отскоча до „Старбъкс“. Искаш ли нещо?

Бош се замисли за нивото кофеин в кръвта си.

— Не, нищо. Ще се видим по-късно.