Майкл Коннелли - Горящата стая

Но типът, кръстен на бандата си, не се пречупил. Въпреки продължилите няколко часа разпити във връзка с прострелването на Мерсед Галардо отказал да признае, че е замесен по какъвто и да било начин. После съвсем отказал да говори пред детективите и накрая се признал за виновен за една-единствена кражба на кола и прекарал половин година в затвора „Уейсайд Онър Ранчо“.

В заключението си за С. Б. Галардо Родригес отбелязваше, че той си остава един от основните заподозрени в инцидента с Мерсед. В доклада се изказваше предположението, че мотивът зад стрелбата бил музикантите на Мариачи Плаза да бъдат сплашени, за да плащат с по-голяма готовност таксата за защита. Според тази теория Мерсед бил случайна жертва на изстрелян напосоки куршум. Детективите от Холенбек бяха разговаряли с Галардо за последен път преди две години, когато бил прибран в „Сан Куентин“ за опит за убийство. Както и преди, Галардо не им казал нищо.

Бош приключи с прегледа на двете папки преди Сото да се върне от срещата си в Китайския квартал. Продължи с дисковете, като ги пусна на лаптопа си. Започна със записите на изпълненията. Няколко минути гледа как групата свири на различни забавления на открито и закрито. Съсредоточи се най-вече върху Орландо Мерсед, гледаше го как свири и как държи инструмента си. Само в един случай свиреше седнал, но това беше на някаква сватба и за четиримата музиканти имаше столове на сцената. Бош забеляза, че Мерсед не опира инструмента на бедрото си. Държеше го по-високо, опрян на обемистото му шкембе. Това трябваше да се има предвид при опита да се възстанови траекторията на куршума, който го беше улучил. Как свиреше седнал и как държеше инструмента си бяха две от основните неща.

Едно от изпълненията на „Лос Рейес Халиско“ беше от деня на стрелбата — по време на рождения ден в Ехо Парк. Бош бе превъртял набързо повечето други записи, но изгледа този внимателно с надеждата да забележи нещо, което може да му даде идея за случилото се няколко часа по-късно. Разбира се, знаеше, че Рохас и Родригес също са гледали внимателно записа, но въпреки това го направи. Беше уверен в себе си като следовател и смяташе, че вижда неща, които другите не забелязват. Знаеше, че това е егоистично, но здравото его беше задължително в неговата работа. Трябва да вярваш, че си по-умен, по-корав, по-дързък и по-як от човека срещу тебе. А когато работиш по стари случаи, трябва да вярваш същото за детективите, които са разследвали преди теб. В противен случай с теб е свършено. Именно това усещане за мисия искаше да втълпи на Сото през последната година от кариерата си.

Видеото от Ехо Парк показваше щастливо семейство, празнуващо quinceanera на дъщеря им. Имаше много приятели и роднини, масите за пикник бяха отрупани с традиционни храни и подаръци. Момичето в центъра на вниманието беше с бяла рокля и тиара, на която беше изписано числото 15. Имаше си почетна свита от шест други момичета. Хората танцуваха, а групата свиреше песни, които явно бяха традиционни за празненството. В един момент родителите на момичето изпълниха две културни традиции — майката връчи на дъщеря си „последната кукла“, символизираща края на детството, а баща й смени сандалите й с обувки на високи токчета, символизиращи началото на зрелостта.

Видеото беше запечатало толкова много любов и горчивина, че Бош за момент забрави за случая и мислите му се насочиха към собствената му дъщеря. Винаги изпитваше вина, когато си помислеше за нея. Бош беше самотен родител, но най-вече отсъстващ родител заради дългите часове на работа. Дъщеря му сега беше на седемнайсет и не бе имала парти за шестнайсетия си рожден ден. Бош никога не й беше организирал специално празненство, винаги празнуваха само двамата. Партито в Ехо Парк му напомни за многобройните му провали като баща и в гърлото му заседна буца.

Изключи видеото. Не беше видял нищо, което да му даде представа за стрелбата, която щеше да се случи няколко часа по-късно. Мерсед и колегите му бяха професионалисти и не се смесваха с гостите. Рядко попадаха във фокуса на камерата, но на няколко пъти се появяваха на заден план. Бош извади диска и се зае с втората купчина.

Тези дискове съдържаха записи от охранителните камери в района, които не бяха насочени към самия площад и улавяха само откъси от случилото се през деня. За изненада на Бош първият запис показваше прострелването на Мерсед, макар че картината беше заснета отдалеч и бе неясна. Доколкото знаеше, записът никога не бе пускан в медиите. Картината беше заснета от музикален магазин, намиращ се на Първа улица. Камерата беше монтирана в горния ъгъл с цел да документира и обезкуражава кражбите, но обхватът й минаваше през витрината и достигаше площада.