Майкл Коннелли - Горящата стая

— Бош.

— Искам да се регистрирам за наградата.

Бош осъзна, че обаждането е резултат от изявлението на бившия кмет. Докато отговаряше, отвори браузъра си и влезе в сайта на „Лос Анджелис Таймс“.

— В какъв смисъл „да се регистрирате“, сър? Това не е лотария. Разполагате ли с информация, която може да ни помогне?

Естествено, на първата страница на сайта вече имаше материал със снимка на Зеяс от пресконференцията и съобщение за наградата.

— Да, имам информация — заяви обаждащият се. — Стрелецът се казва Хосе. Можете да си го запишете.

— Хосе кой?

— Не знам. Знам само, че е Хосе.

— Откъде знаете?

— Просто знам.

— Значи той е бил стрелецът?

— Точно така.

— Познавате ли този човек? Знаете ли защо го е направил?

— Не, но съм сигурен, че ще разберете всичко, след като го арестувате.

— Къде да го арестувам?

Човекът от другата страна се присмя на въпроса.

— Не знам. Вие сте детективът.

— Добре, сър. Значи казвате, че трябва да намеря и арестувам мъж на име Хосе. Без фамилия, без известен адрес. Знаете ли как изглежда?

— Като мексиканец.

— Добре, сър, благодаря.

Бош тресна телефона и промърмори под нос:

— Кретен!

Телефонът иззвъня отново още преди да е махнал ръката си от слушалката. Той вдигна и каза раздразнено:

— Бош.

— Имам въпрос относно наградата.

Гласът беше друг.

— Какъв е въпросът?

— Ако се предам, ще получа ли парите?

Бош замълча за момент. Инстинктът му подсказваше, че и това обаждане е фишек като предишното.

— Добър въпрос — каза той. — Не виждам защо не. Наградата е за информация, която ще доведе до осъждане на извършител. Мисля, че признанието може да се определи като такава информация. Смятате ли да си признаете?

— Да, смятам.

— Но ще трябва да можем да докажем, че точно вие сте го направили. Не можем просто да приемем думите ви за чиста монета, нали разбирате?

— Разбирам.

— Е, защо го направихте?

— Защото мразя Мариачи гадостите. Това е Америка. Щом си дошъл в Америка, ще свириш американска музика.

— Разбирам. А какво оръжие използвахте?

— Моя „Смит и Уесън“. Добър стрелец съм.

Бош кимна. Инстинктът не го беше подвел.

— Не се и съмнявам. Благодаря за обаждането.

Затвори и изгледа продължително телефона; очакваше да звънне всеки момент. И той го направи, но този път дисплеят показваше, че е вътрешна линия. Той вдигна слушалката.

— Бош.

— Детектив, обажда се Гуен от ТЦ.

От вътрешната телефонна централа. Бош не беше сигурен къде точно в сградата се намира. Операторите поемаха всички обаждания по общите линии като номера на Убийства и обири, обявен в статията в „Таймс“ — и ги прехвърляха към когото е необходимо.

— Слушам те, Гуен.

— В момента ми говорят на испански за наградата за Мерсед. Искате ли да поемете обаждането?

Бош поклати глава. Лавината обаждания, за която бе предупредил Краудър и Самюълс, тепърва започваше да набира сила.

— В момента нямам човек, който да говори испански. Запиши името и телефона и някой ще позвъни по-късно.

— Разбрано.

Бош затвори, този път малко по-внимателно. Влезе в сайта на „La Opinion“, щракна върху Locales и както очакваше, отново видя снимка на Зеяс и материал за случая Мерсед и обещанието за награда. Донякъде се втрещи от скоростта, с която медиите раздухваха новината.

Върна се към доклада и набра скорост. Искаше да се махне от офиса, независимо дали Сото ще се върне скоро, или не. Имаше чувството, че телефонът скоро ще му натежи като воденичен камък на шията. Щеше да се удави в обаждания. Преди да приключи с писането, телефонът иззвъня още веднъж. Отново беше първият обадил се.

— Хей, не ми записахте името за наградата.

— Точно така, сър. Не ми трябва името ви.

— Ами как тогава ще си получа наградата?

— Няма награда. Не и за вас.

— Казвам ви, човекът се казва Хосе. Той го направи.

— Ако арестуваме тип на име Хосе, обадете ми се отново, става ли?

Този път тресна телефона толкова силно, че привлече вниманието на детективите от другите клетки. Не им даде никакви обяснения. Ръката му още беше върху слушалката, когато телефонът иззвъня пак. Бош вдигна и се тросна:

— Да?

— Гуен от телефонната централа…

— О! Да, Гуен, какво има?

— Просто исках да ви кажа, че жената, която говореше на испански, отказа да си даде името и номера.

— Добре, Гуен. Поне това обаждане няма да го мисля. Благодаря ти.

Бош бързо приключи доклада, разпечата го на перфорирана хартия и го прибави към досието. После вдигна телефона, звънна в централата и поиска да говори с Гуен.