Майкл Коннелли - Горящата стая

— Хареса ми онова, което каза — рече той. — Че трябва да задържим случая за нас.

— Беше повече от ясно — отвърна Сото. — Защо според теб Самюълс попита дали Мерсед е гражданин?

— Защото е чиновник. Интересува го статистиката и как всички да работят по лесните случаи, защото това води до по-добра статистика. Страшно му се иска да забравим за Мерсед и да се заемем с някоя лека задача.

— Означава ли това, че ако Мерсед не е гражданин, няма да е от значение и можем да продължим със следващия случай?

Бош я погледна и каза:

— Политика. Добре дошла в Убийства.

Отвори кутията и се изненада, понеже тя се оказа почти празна. Извади две купчини дискове, захванати с ластици. Остави ги настрана и вдигна отделно пакетирани окървавени дрехи. Беше Мариачи костюмът, който Мерсед носел, когато го простреляли.

— Мамка му — изруга Бош.

— Какво има? — попита Сото.

Бош вдигна кафява хартиена торба, в която имаше бяла риза със засъхнала кръв по нея.

— Ризата на Мерсед. Носел я е, когато са го простреляли.

Подаде й торбата. Сото я взе и надникна вътре.

— Добре. И какво?

— Ами, все още не зная много за случая, защото не сме прегледали документацията, но си спомням, че когато се надпреварваше за кметския пост, Зеяс неизменно изкарваше Мерсед в инвалидната му количка на всичките си мероприятия. И понякога той беше облечен в окървавената риза, която е носил онзи ден на площада.

На лицето на Сото се изписа ужас при мисълта, че Зеяс, нейният герой, ще падне толкова ниско да мами публиката, за да печели симпатия и гласове.

— Толкова е тъжно, че би направил подобно нещо.

Бош открай време беше цинично настроен към всички политици, но му стана гадно, че е дал такъв урок на Сото.

— По дяволите, може пък изобщо да не е знаел — каза той. — Видя онзи Спивак, който работи за него и беше на пресконференцията, нали? Вре се в градската политика, откакто се помня. Той е от онези типове, които ще скалъпят подобно нещо и няма да тормозят кандидата си с подробностите. Чиста проба наемник.

Сото му върна торбата с ризата, без да каже нито дума. Бош я сложи на бюрото си при другите дрехи и отново погледна в кутията. На дъното имаше снимки от мястото на инцидента и това беше всичко. Бош остана разочарован, че по случая има толкова малко физически улики.

— Това е — каза той. — Успели са да съберат само това.

— Съжалявам — рече Сото.

— За какво съжаляваш? Вината не е твоя.

Взе едната купчинка дискове и махна ластика. Купчината се състоеше от шест пластмасови кутии, върху които бяха отбелязани имена, дати и събития — всички преди деня на стрелбата на Мариачи Плаза. Четири бяха на сватби, а другите два — на рождени дни.

— Явно са видеозаписи на групата на Мерсед от сватби и други такива — каза Бош.

Махна ластика на втората купчинка и този път попадна на различни надписи.

Мост на 1-ва улица

Музикален магазин Мариачи

Poquito pedro’s

— „Покито Педро“ — прочете на глас.

— Малкия Питър — обади се Сото.

Бош я погледна.

— Съжалявам — рече тя. — Естествено, че можеш да си го преведеш.

— Престани да се извиняваш на всеки пет минути. Мисля, че това са записи от камери на площада. „Покито Педро“ е ресторант на половин пряка от площада, видях го днес, докато минавахме покрай него. Сложиха камери и на моста на Първа като опит да спрат самоубийствата.

— Какви самоубийства?

— Преди десетина-дванайсет години едно момиче скочи от моста. После се появиха куп подражатели. Други хлапета. Шантава работа, сякаш самоубийството е заразно или нещо такова. Затова от „Калтранс“ сложиха камери, за да наблюдават моста от централата си. Имат камери и на други популярни места за самоубийства. Нали се сещаш, ако им се стори, че някой се опитва да събере кураж да скочи, изпращат човек, който да се опита да го спре.

Сото кимна.

— Ще трябва да ги прегледаме — каза Бош.

— Сега ли? — попита Сото.

— Когато стигнем до тях. Трябва да прочетем документацията. Това винаги е отправната точка.

— Как ще си ги разделим?

— Никак. И двамата трябва да се запознаем с всички аспекти на случая. И двамата ще прочетем всичко, дори папката със сигналите. Но ако ги дадем да им направят копие, ще изгубим цяла седмица. Затова предлагам ти да започнеш, а аз ще отскоча до лабораторията да взема куршума и доклада на Чун. Когато се върна, сигурно ще си на втората папка и аз ще се заема с първата.

— Не, по-добре е ти да започнеш. Срещата ми е в един. Мога да ида до лабораторията сега, после да хапна нещо и да продължа за Китайския квартал. Когато се върна, ще си на втората папка.