Майкл Коннелли - Горящата стая

— Защо случаят е поверен на неопитен следовател? — поинтересува се онзи от „Таймс“.

Последва кратко мълчание, тъй като не беше ясно кой трябва да отговори и дали изобщо трябва да се отговаря, тъй като Десимоне току-що бе обявил край на пресконференцията. Накрая лейтенантът започна:

— Както казах, ще спрем до…

Шефът излезе напред и го потупа по рамото. Десимоне отстъпи и Малинс зае мястото му.

— Детектив Сото може да има малко опит като следовател, но е прекарала дълго време на улицата и знае какво означава да си полицай в този град. Тя работи с един от най-опитните детективи в управлението. Никой не е разследвал повече убийства в този град от детектив Бош. Лично аз нямам никакви притеснения от това кой разследва случая. Ще си свършим работата.

Шефът отстъпи и Десимоне отново обяви, че няма да отговарят на повече въпроси. Този път го разбраха. Репортерите започнаха да стават от местата си, а операторите се заеха с демонтирането на апаратурата. Бош слезе от подиума, отиде до първия ред, стисна ръцете на четиримата роднини на Мерсед и се представи. Бързо осъзна, че почти не разбират думите му. Даде знак на Сото да приближи и я помоли да уговори среща при първа възможност. Искаше да разговаря с тях, но далеч от вниманието на медиите.

Дръпна се назад и загледа как Сото се захваща за работа. Десимоне дойде и му каза, че шефът искал да разговаря с него в кабинета си. Бош излезе от залата и тръгна към асансьора с надеждата да настигне шефа и антуража му. Закъсня. Взе следващия асансьор до десетия етаж, влезе в КНП и бързо беше въведен в светая светих. Малинс го чакаше зад бюрото си. Зеяс и човека му ги нямаше.

— Хари, съжалявам, че те натресох така. Знам, че открай време не си падаш по подобни изпълнения.

— Няма нищо. Предполагам, че трябваше да се направи.

— Случаят определено ни трябва. Дай всичко от себе си.

— Винаги.

— Точно затова казах на Краудър да включи теб.

Бош кимна, без да е сигурен дали следва да благодари, че са му натрапили новобранец в случай с политически последици и възможност за провал.

— Има ли нещо друго, което трябва да знам, шефе?

Шефът се извърна за момент и заразглежда бележника си. Взе една визитка и я подаде на Хари през бюрото. Бош я взе и я погледна. На визитката се мъдреше името на Конър Спивак с телефонен номер отдолу.

— Това е човекът на кмета. Дръж ги в течение за хода на разследването.

— Искаш да кажеш бившия кмет, нали?

Малинс го изгледа, сякаш искаше да каже, че няма време за тези неща.

— Просто ги дръж в течение.

Бош прибра визитката в джоба на ризата си. Знаеше, че ще казва на Спивак колкото се може по-малко за разследването. Шефът вероятно също го знаеше.

— Така значи — каза той. — Мислиш ме за дъртак…

Шефът се усмихна.

— Не го приемай като обида, Хари. Това е комплимент. Дъртаците знаят най-много. Имат най-голям опит.

Бош кимна.

— Благодаря, че ми каза.

След пресконференцията се събраха в кабинета на капитан Краудър — Бош, Сото и лейтенант Уинслоу Самюълс, заместник-началникът на отдел „Неприключени следствия“. Бош им разказа за резултата от лабораторния анализ и най-вече, че Мерсед е бил прострелян с карабина — факт, който беше останал неизвестен през десетте години разследване. Обясни, че засега иска тази информация да не стига до медиите. Краудър и Самюълс се съгласиха.

— И накъде смяташ да се насочиш сега? — попита Краудър.

— Пушката променя нещата — каза Бош. — Стрелба от кола с пушка? Я стига. Малко е вероятно. Заблуден куршум от квартала? Може би. Но пушката все пак ни дава нещо ново.

— Е, това определено е извън протокола на отдела — рече Самюълс. — Няма магически куршум, няма случай. Трябва да се прехвърли на Специални убийства, те да му берат грижата.

Когато ставаше въпрос за стари случаи, Неприключени следствия следваше протокол. Отделът разчиташе на нови улики като критерий за подновяване на разследването. Обикновено тези улики идваха от прилагането на последните постижения в съдебната медицина и използването на националните бази данни за откриване на престъпници чрез ДНК, балистична експертиза и пръстови отпечатъци. Това беше голямата тройка. Към тях спадаха и магическите куршуми. Без откриване на съответствие в базите данни случаят се приемаше за неразрешим и по правило се връщаше в архивите.

Съгласно този протокол случаят Мерсед също трябваше да се върне в архива. Изваденият от тялото на жертвата куршум нямаше съответствия в националната балистична база данни. Въпреки че бяха установили типа и модела на оръжието, това обикновено не беше достатъчно. Но поради вниманието на медиите и политиката около случая, без да споменаваме и интереса от КНП, беше ясно, че разследването ще продължи. Самюълс твърдеше, че това не е работа на Бош и Сото и на Неприключени следствия — все пак той отговаряше за успеваемостта на отдела и оправдаването на разходите му въз основа на разкритите случаи и не искаше някой от екипите му да затъне в блато, от което няма надежда за измъкване.