Майкл Коннелли - Горящата стая

— Хари Бош — сърдечно рече той. — Чух, че си имал проблем с идеята за пресконференция.

Бош кимна малко смутено. Мястото беше тясно и другите можеха да ги чуят. Въпреки това не отстъпи от опасенията си, че трябва да обсъжда случая пред медиите.

— Единствената следа, с която разполагахме, куршумът, не върши работа, шефе — каза той. — Не знам какво има за казване.

Малинс кимна, но не се съгласи с преценката му.

— Има много за казване. Трябва да уверим хората в този град, че Орландо Мерсед няма да бъде забравен. Че още издирваме извършителя и че ще го намерим. Това послание е по-важно от всичко друго, дори от онова парче олово.

Бош предпочете да премълчи и да не споделя мислите си, така че каза само:

— Щом казваш.

Шефът кимна.

— Да. Или всеки е от значение, или никой. Нали ти самият ми го каза веднъж?

Бош кимна.

— Това ми харесва! — обади се Зеяс. — Или всеки е от значение, или никой. Бива си го.

Бош не успя да скрие ужасения си поглед. От устата на Зеяс думите прозвучаха като предизборен девиз.

Шефът погледна Сото, която стоеше на обичайните две стъпки зад Хари, пресегна се покрай него и й подаде ръка.

— Детектив Сото, как се отнасят с вас в Убийства и обири?

Сото стисна ръката му.

— Чудесно, сър. Уча се от най-добрите.

И кимна към Бош. Шефът се усмихна. Сото му беше подсказала уводните думи.

— От Хари ли? Той наистина е най-добрият, Сото. Научи всичко възможно от него, докато още е тук.

— Да, сър — с готовност отвърна Сото. — Уча се всеки ден.

И се усмихна. Шефът също се усмихна. Всички бяха щастливи. И Бош осъзна, че именно шефът е решил Сото да му бъде партньор. Краудър просто бе изпълнявал заповеди.

— Добре — каза Десимоне. — Да вървим. Семейство Мерсед вече са в залата, на първия ред. Началник Малинс ще вземе думата пръв и ще ги представи. После господин кметът ще каже няколко думи, след което детектив Бош ще разгледа…

— Предлагам да го направи детектив Сото — каза шефът. — Тя знае всичко по случая, което знае и детектив Бош, нали така? Да, нека го направим по този начин. Нали нямаш нищо против, Хари?

И погледна Бош.

— Нямам нищо против — каза Хари. — Шоуто си е твое.

Тръгнаха по коридора. Един от подчинените на Десимоне стоеше пред отворената врата на залата. Влезе вътре, за да даде знак на всички да се приготвят. Включиха се прожектори, камери и диктофони.

Сото се приближи до Бош и прошепна:

— Хари, никога не съм правила подобно нещо. Какво да кажа?

— Чу Десимоне. Бъди кратка, кажи, че преразглеждаме случая и че не бихме отказали помощ от обществеността. Всеки, който помни или знае нещо по случая, да се обади в полицията или направо да се свърже с Неприключени следствия. Не споменавай пушката. По-добре е засега да пропуснем тази подробност.

— Добре.

— И не забравяй — бъди кратка. Политиците ще говорят надълго и нашироко. Не бъди като тях.

— Ясно.

Влязоха в залата. Пред подиума бяха наредени три реда маси за репортерите. Зад масите имаше друг подиум, от който камерите можеха да снимат над главите на журналистите. Бош и Сото се качиха след шефа и бившия кмет на подиума и застанаха в задната му част. Бош погледна към първия ред, пред репортерите. Там седяха четирима души, три жени и един мъж, но Бош не знаеше как точно са свързани с Орландо Мерсед. Работеше по случая отскоро и още не се бе срещал с хора от семейството. Това беше поредното нещо, което го тормозеше в цялата постановка.

— Благодаря, че сте тук — каза Десимоне в микрофона. — Сега ще ви представя началника на полицията Грегъри Малинс, който ще говори пръв. После думата ще взема бившият кмет Армандо Зеяс, а след него ще дойде ред на детектив Лусия Сото. Господин началник?

Шефът застана пред микрофона и заговори, без да използва бележки. Чувстваше се в свои води пред репортери и камери.

— Преди десет години Орландо Мерсед беше улучен от заблуден куршум на Мариачи Плаза. Господин Мерсед остана парализиран от инцидента и се бореше да се възстанови и да води пълноценен живот. Вчера сутринта изгуби битката и днес сме тук, за да заявим, че той няма да бъде забравен. Отдел „Неприключени следствия“ на управлението пое случая и ще работи усилено, докато не установим кой е прострелял Орландо Мерсед. Както знаете, смъртта му бе определена като убийство и няма да прекратим разследването, докато не арестуваме виновника и не го изправим пред съда.

Замълча за момент, вероятно за да позволи на трескаво пишещите репортери от вестниците да наваксат със записките си.