Майкл Коннелли - Горящата стая

Чун стисна ръката на Сото и Бош му даде найлоновото пликче с куршума. Чун сряза пликчето с ножица и извади парчето метал. Претегли го на ръка и го сложи под дебела лупа с дълго механично рамо.

— „Ремингтън“, калибър триста и осем. Мек връх, максимално сплескване. Подобни куршуми се използват предимно за стрелба от голямо разстояние.

— Имаш предвид като снайперска карабина ли?

— По-скоро ловна.

Бош кимна, после попита:

— Е, можеш ли да направиш нещо с това?

Питаше дали състоянието на куршума позволява сравнителен анализ. Беше пробил предния и задния панел на вихуелата на Орландо Мерсед и после бе минал през тялото му, преди да се забие в дванайсетия прешлен на гръбначния му стълб. По време на ударите се беше сплескал и само малка част от тялото му бе останала непокътната. А точно по тялото остават следи от нарезите на цевта, от която е бил изстрелян. Тези следи са уникални за всяко оръжие и позволяват куршумът да бъде сравнен с други в базата данни.

От този конкретен куршум бяха останали непокътнати не повече от шест милиметра. Чун се вгледа внимателно през лупата и явно не бързаше с решението дали парчето метал е потенциален кандидат за балистичен анализ. Бош направи всичко възможно да го придума да се заеме.

— Случай отпреди десет години — каза той. — Патологът току-що го извади от гръбнака на жертвата. Мисля, че това може да е единственият ни шанс за някакъв напредък.

— Това е двуетапен процес, Хари — каза Чун. — Първо трябва да видя дали има достатъчно материал за работа. И второ, дори да го прекараме през базата данни, няма гаранция, че ще открием съвпадение. Записите на куршуми от пушки са малко. Повечето престъпления се извършват с късоцевни оръжия.

— Ясно — каза Бош. — Е, какво мислиш? Има ли достатъчно?

Чун се дръпна от лупата и погледна Бош и Сото.

— Мисля, че можем да опитаме.

— Чудесно. — Бош се ободри. — Колко време ще отнеме?

— Днес нямам много работа. Ще го вкарам веднага и ще видим какво ще излезе.

— Благодаря, Гън. Да излезем ли, или да ти висим на главата?

— Както си решите. На първия етаж има кафене, ако искате да поседнете.

— Става.

След малко Бош и Сото седяха в кафенето, Бош с чисто кафе, а Сото с диетична кока-кола. Телефонът на Хари избръмча. Търсеше го Краудър от централата.

— Хари, къде си?

— В областната лаборатория с куршума.

— Някакви резултати?

— Още не. В момента го пускат през базата данни.

— Добре. Искам ви веднага тук.

— Защо, какво е станало?

— Семейство Мерсед и медиите са тук. Пресконференцията е след двайсет и пет минути.

— Каква пресконференция? Нямаме…

— Няма значение, Хари. Броят на репортерите достигна критичната маса и шефът свиква пресконференция. Патолозите вече обявиха, че става дума за убийство.

Бош едва не наруга Корасон на глас.

— Шефът иска двамата със Сото да се появите с него — каза Краудър. — Така че тръгвайте насам. Веднага.

Бош не отговори.

— Хари, чу ли ме? — попита Краудър.

— Чух те — отвърна Бош. — Тръгваме.

На втория етаж, където се намираше медийният отдел, имаше голяма зала, която се използваше за пресконференции. Бош и Сото влязоха в малката съседна стаичка и един лейтенант от медийния отдел, казваше се Десимоне, им обясни хореографията на пресконференцията. Планът беше началник Малинс да говори пръв и да представи семейството на Орландо Мерсед. След това микрофонът щеше да се даде на Бош и Сото. Тъй като повечето присъстващи репортери щяха да представляват испаноезични медии, Сото трябвало да остане за интервюта на испански след основната част. Бош го прекъсна насред обясненията и го попита какво точно ще се обяви на пресконференцията.

— Ще говорим за случая и как смъртта на господин Мерсед вчера е довела до рестартиране на разследването — каза Десимоне.

Бош не понасяше думата „рестартиране“.

— Е, това ще отнеме около пет секунди — каза той. — Наистина ли е нужна пресконфе…

— Детектив — прекъсна го Десимоне. — В десет сутринта в кабинета ми вече бяха постъпили осемнайсет искания за брифинг по случая. Мислете си каквото си искате, но случаят привлече вниманието на медийния звяр. Нещата стигнаха дотам да решим, че пресконференцията е най-добрият вариант. Обобщавате случая, съобщавате им резултатите от аутопсията — те вече знаят, че заключението е убийство — и продължавате нататък. Казвате, че куршумът е останал в тялото на жертвата десет години и в момента се сравнява с хиляди други в националните бази данни. После отговаряте на няколко въпроса. Петнайсет минути и отново се връщате на работа.