Майкл Коннелли - Горящата стая

— Няма — обеща той. — Всъщност, ако можете да минете и без тях, бихме ги използвали, когато му дойде времето.

Имаше предвид ареста. Ако откриеха заподозрян и се стигнеше дотам Бош да осигурява разрешително за арест или екип, щеше да се върне за Родригес и Рохас.

— Сделката си я бива — каза Гарсия.

Излязоха от кабинета и намериха ППЛ в една ниша след стаята за майки с деца на участъка. Неотдавна градската управа беше решила, че всички обществени служби трябва да имат „семейна“ стая, където служителките или посетителките да могат да се уединят и да кърмят бебетата си. Никой от деветнайсетте участъка в града не беше замислен да включва такава стая, така че се пусна допълнително нареждане една от стаите за разпити към всяко детективско бюро да бъде пригодена да посрещне новите изисквания. Помещенията бяха пребоядисани в успокояващи пастелни тонове, добавиха и стикери с герои от рисувани филмчета. Там, където беше по-пренаселено, заподозрените биваха разпитвани в присъствието на Спондж Боб Квадратни гащи и жабока Кермит.

Отдел ППЛ на Холенбек се състоеше от пет бюра, сбутани по такъв начин, че две двойки детективи седяха обърнати един срещу друг, а бюрото на началника се намираше в другия край. Под табелата „Престъпления против личността“ в момента седяха само двама мъже и Бош предположи, че са Оскар Родригес и Бенито Рохас.

На бюрото пред единия имаше купчина сини папки. Бош видя името МЕРСЕД на гръбчетата на две от тях. Третата беше озаглавена просто СИГНАЛИ. Имаше и картонена кутия, запечатана с червена лепенка. На бюрото беше опрян и черен калъф, в който по всяка вероятност се намираше музикалният инструмент на Мерсед. Калъфът беше покрит с различни стикери, оповестяващи пътуванията му из много градове и райони на Югозапада и Мексико.

— Здрасти, момчета — каза Бош. — Ние сме от Неприключени следствия.

— Не се и съмнявам — отвърна единият от мъжете. — Големите клечки пристигнаха.

Бош кимна. Самият той се беше чувствал по същия начин навремето, когато му отмъкваха случай. Протегна ръка на вкиснатия детектив.

— Хари Бош. А това е Лусия Сото. Ти Оскар ли си, или Бенито?

Мъжът с неохота стисна ръката му.

— Бен.

— Радвам се да се запознаем. И съжалявам за ставащото. И двамата съжаляваме. Никой не обича тези неща, независимо от коя страна се намира. Кражба на случай. Знам, че сте свършили много работа и че изобщо не е честно. Но така стоят нещата. Всички правим това, което ни наредят гениите отгоре.

Речта като че ли умилостиви донякъде Рохас. Родригес обаче не изглеждаше впечатлен.

— Вземайте нещата — каза той. — Успех, пич.

— Всъщност не искам просто да взема нещата — рече Бош. — Трябва ни помощта ви. Бих искал да ви разпитам за случая. Сега и по-късно, когато работата напредне. Вие двамата сте мозъчният тръст. Още от първия ден. Ако не ви помоля за помощ, все едно да се прострелям в крака.

— Извадиха ли куршума? — попита Родригес.

— Да — отвърна Бош. — Тъкмо идваме от аутопсията.

Бръкна в джоба си и извади куршума. Подаде пликчето на Родригес и загледа реакцията му. Той се обърна и подаде пликчето на партньора си.

— Мътните да ме вземат — изсумтя Рохас. — Прилича ми на триста и осми калибър.

Бош кимна и си взе пликчето.

— И аз така мисля. Следващата ни спирка е лабораторията в Областното. Изобщо не сте помисляли, че е пушка, нали?

— Че защо да го помисляме? — отвърна Родригес. — За първи път виждаме проклетия куршум.

— Погледнахте ли рентгеновите снимки от болницата? — попита Сото.

Двамата детективи от Холенбек я изгледаха така, сякаш няма право да подлага работата им на съмнение. Бош можеше да го направи, защото имаше опит. Но не и тя.

— Да, погледнахме ги — раздразнено отвърна Родригес. — Ъгълът беше кофти. Различихме само гъбата. Нищо друго не можеше да се разбере.

Сото кимна. Бош се опита да измести фокуса от нея и каза:

— Вижте, ако не сте особено заети в момента, можем да пийнем по кафе и да поговорим за съдържанието на тези папки.

От изражението на Родригес му стана ясно, че е сгафил.

— Десет години работа по случай и накрая получаваме чашка кафе — каза Родригес. — Изобщо не ми е притрябвало кафето ви. — Кимна към Сото и добави: — Освен това си имаш heroina con la pistola в екипа, човече. Лъки Люси. Не ти трябваме.

Бош си даде сметка, че губенето на случая не е единственото, което гложди Родригес. Човекът беше бесен, че все още работи във второстепенен участък, докато Сото се е озовала в Неприключени следствия без капка опит. Хари разбираше, че в момента с нищо не може да разведри обстановката, и реши да се омете, преди нещата да са се размирисали още повече. Забеляза, че Рохас не се беше присъединил към партньора си с презрителни подмятания към Сото или за връщането в случая. Хари щеше да се обърне към него по-късно, когато са готови.