Майкл Коннелли: Горящата стая

Бързо тръгнаха към колата и Бош седна зад волана.

— Добър отговор — каза, докато завърташе ключа на запалването.

— Какво искаш да кажеш? — не разбра Сото.

— Отговорът за целенето в стрелеца на Мерсед.

— О.

Излязоха на Мишън и поеха на юг. Когато се отдалечиха на няколко преки от патологията, Бош отби и спря. Обърна се към Сото и протегна ръка.

— Дай да ти видя телефона.

— Какво?

— Дай да ти видя телефона. Каза, че трябва да се обадиш, когато влязох за аутопсията. Искам да видя дали не си се обадила на репортерката. Не мога да работя с партньор, който пуска информация на медиите.

— Не, Хари, не съм й се обаждала.

— Добре, тогава дай да ти видя телефона.

Възмутената Сото му даде телефона си. Беше айфон, същият като на Хари. Той отвори списъка с обажданията. Сото не се беше обаждала на никого от предишната вечер. И последният й разговор беше с Бош тази сутрин, когато й каза за случая.

— Есемес ли й прати?

Отвори приложението и видя, че последното съобщение е до някоя си Адриана. На испански. Обърна телефона към нея.

— Кой е това? И какво пише?

— Моя приятелка. Виж, не исках да влизам в стаята, ясно?

Бош я погледна.

— Каква стая? Какви ги…

— Залата за аутопсии. Не исках да гледам.

— Значи си ме излъгала?

— Извинявай, Хари. Притеснявам се. Мисля, че не мога да го понеса.

Бош й върна телефона.

— Просто не ме лъжи, Лусия.

Погледна в огледалото и потегли. Мълчаха, докато не стигнаха до Първа улица. Бош мина в лявото платно и Сото се сети, че не отиват да занесат куршума в Областната лаборатория по криминалистика.

— Къде отиваме?

— Така и така сме в квартала. Реших да хвърлим едно око на Мариачи Плаза, а после да идем до Холенбек за досието.

— Ясно. А куршумът?

— След това. Това с престрелката ли е свързано? Нежеланието ти да присъстваш на аутопсии?

— Не. Тоест, не зная. Просто не исках да гледам.

Бош реши засега да я остави на мира. След две минути вече приближаваха Мариачи Плаза и той видя два телевизионни микробуса: бяха издигнали антените си в готовност за включване на живо.

— Направо са се нахвърлили върху новината — каза Бош. — Ще се върнем по-късно.

Продължи нататък. След по-малко от километър стигнаха до участъка Холенбек. Чисто нов и модерен, с наклонени стъклени панели, създаващи фасада, която отразяваше слънцето под всевъзможни ъгли. Приличаше повече на корпоративен офис, отколкото на полицейски участък. Бош спря на паркинга за посетители, изключи двигателя и каза:

— Ще е приятно.

— Какво искаш да кажеш? — попита Сото.

— Ще видиш.

Бош никога не беше харесвал кражбата на случаи. Когато работеше в отдел „Убийства“ в Холивуд, големите случаи често се отмъкваха от елитния отдел „Убийства и обири“. После започна работа в УО и се озова от другата страна на играта, като често отнемаше случаи от по-малките районни отдели. Подобни неща рядко се случваха в Неприключени следствия, защото случаите бяха стари и тънещи в прах. Но случаят Мерсед, макар и десетгодишен, не се съхраняваше в архивите на отдела, а все още принадлежеше на двамата първоначални следователи, които го бяха поели в деня на стрелбата. До този момент.

Бош и Сото влязоха в участъка през работната врата, както наричаха входа откъм паркинга за полицейски коли. Продължиха по един заден коридор до детективския отдел и Бош почука на отворената врата на кабинета на лейтенанта.

— Лейтенант Гарсия?

— Същият.

Бош влезе в мъничкото помещение, следван от Сото.

— Аз съм Бош, а това е Сото. Идваме от Неприключени следствия да вземем материалите за Мерсед. Търсим Родригес и Рохас.

Гарсия кимна. Изглеждаше като класически администратор от ЛАПУ — бяла риза, безлична вратовръзка, преметнато през облегалката на стола сако. Копчетата на ризата му бяха с формата на миниатюрни полицейски значки. Никое ченге не би тръгнало с такива копчета по улиците. Твърде крещящи и твърде лесни за губене при сбиване.

— Да, отгоре вече ни предупредиха. Всичко е готово. ППЛ е зад ъгъла, след доилнята.

— Благодаря, лейтенант.

Бош се обърна да излезе и едва не се блъсна в Сото, която не беше разбрала, че са приключили с лейтенанта. Тя неловко се дръпна и също се обърна.

— Ъ, детективи? — обади се Гарсия.

Бош спря и го погледна.

— Ще ви помоля за една услуга. Ако разрешите случая, не забравяйте моите момчета.

Имаше предвид признанието, което щеше да върви покрай решаването на знаков случай. Проблемът с отмъкването на случаи беше в това, че често районните детективи свършваха повечето черна работа, след което големите клечки от центъра идваха и слагаха ръка на всичко, включително на славата след ареста. Бош се беше озовавал и от двете страни, така че много добре разбираше какво иска Гарсия.