Майкл Коннелли - Горящата стая

— Не обичам пресконференциите — каза Бош. — Ако питате мен, от тях няма никаква полза. Само усложняват нещата.

Десимоне го погледна и се усмихна.

— Знаете ли какво? Не ви питам. А ви казвам, че ще дадем пресконференция.

Бош погледна Сото. Надяваше се, че научава това-онова.

— И кога ще го направим?

— Репортерите вече чакат в залата. Влизаме с шефа. Така че веднага щом слезе, започваме.

Бош усети как телефонът завибрира в джоба му. Обърна се с гръб към Десимоне и вдигна. Беше Гън Чун.

— Оправи ми деня, Гън — каза Бош. — Моля те.

— Съжалявам, Хари, няма да стане. В базата данни няма съвпадение.

Бош отново се спогледа със Сото и поклати глава.

— Чуваш ли ме, Хари?

— Да, Гън, чувам те. Нещо друго?

— Да. Мисля, че идентифицирах оръжието.

Това донякъде намали разочарованието на Бош и той попита:

— С какво разполагаш?

— Шест нареза, завъртане надясно от дванайсет към един. Мисля, че става въпрос за „Кимбър“, модел осемдесет и четири. В каталога се води като „Монтана“. Ловна карабина.

Нарезите и завъртането бяха свързани с цевта на оръжието. Те бяха позволили на Чун да идентифицира модела, но не и да свърже куршума с конкретно оръжие. Все пак беше по-добре от нищо и Бош беше доволен, че аутопсията е дала нова информация.

— Това от полза ли е? — попита Чун.

— Всяка информация е от полза — отвърна Бош. — Оръжието скъпо ли е?

— Не е от евтините. Но се продават.

— Благодаря, Гън.

— Няма за какво. Искаш ли да си прибереш куршума, или да го оставя при мен?

— Трябва да го взема и да го приложа към материалите.

— Ясно. И не забравяй, Хари. Ако ми намериш гилза, нещата ще станат много по-ясни. В базата данни има повече гилзи, отколкото куршуми. Намери ми гилза и може и да успеем.

Бош знаеше, че това няма как да се случи. Трудно можеш да намериш гилза от стрелба, станала преди десет години.

— Добре, Гън. Благодаря.

Прибра телефона и се обърна към Десимоне.

— Обадиха се от балистичната лаборатория. Куршумът, който извадихме от Мерсед, няма съответствие в компютъра. Пак сме на изходна позиция. Отменете пресконференцията, няма какво да се каже.

Десимоне поклати глава.

— Няма да я отменим. Току-що споменахте куршум. Обърнете се към широката публика да помогне по случая. Преди десет години е имало невероятна поддръжка от страна на обществото и сега ви трябва същото. Можете да го направите, Бош. Освен това едва ли ще поискате да обявите, че куршумът е задънена улица. Стрелецът трябва да си помисли, че може и да разполагате с нещо.

На Бош никак не му допадаше някакъв тип от медийния отдел да му казва как да си върши работата — това беше причината да пропусне да спомене, че Гън Чун е идентифицирал модела на оръжието, с което е било стреляно. Помисли си дали просто да не излезе и да зареже цялото представление с пресконференцията. Но това означаваше да остави Сото сама и да я принуди да се заеме с неща, от които вероятно не разбираше. А и вероятно щяха да го отстранят от случая.

Точно тогава радиостанцията на Десимоне оживя и му съобщиха, че шефът слиза с асансьора.

— Добре, да действаме.

Излязоха в коридора и зачакаха асансьорът да пристигне от десетия етаж. Когато вратата се отвори, от кабината излезе шефът, следван от човек, когото Бош моментално позна — Армандо Зеяс, бившият кмет, който бе издигнал каузата на Орландо Мерсед преди десет години. Шефът го беше домъкнал на пресконференцията. Или може би самият Зеяс се беше намърдал. Твърдеше се, че се е прицелил в губернаторския стол. Случаят с Мерсед беше помогнал веднъж на политическата му кариера. Защо да не го направи отново?

На Бош лесно му идваха подобни цинични мисли. Не беше вчерашен. Забеляза обаче как очите на Сото блеснаха, когато видя Зеяс. Той беше истински герой в испаноезичната общност. Човек, който проправя пътя.

След Зеяс и шефа вървеше човек, когото Бош също позна — Конър Спивак, главен политически стратег на бившия кмет. Явно беше скочил във файтона на Зеяс в не толкова тайния план за спечелване на губернаторския пост на следващите избори.

Десимоне пристъпи до шефа и зашепна в ухото му. Малинс кимна веднъж и отиде при Бош. Двамата се познаваха от десетилетия. Горе-долу на една възраст и с подобни траектории през управлението — патрул, детективи в участъка в Холивуд, Убийства и обири. Но докато Бош беше уседнал трайно в УО, Малинс имаше по-големи амбиции от разкриване на убийства. Насочи се към администрацията и бързо се изкачи по стълбицата на командния щаб, като накрая беше назначен на върховното място от Полицейската комисия. Първият му петгодишен мандат изтичаше и скоро щеше да кандидатства за втори. Смяташе се, че мястото му е осигурено предварително.