Майкл Коннелли - Горящата стая

— Искам да го задържа — каза Бош и погледна Краудър. — Шефът го даде на нас, така че ще работим по него.

— При последната ми проверка работеше върху шестнайсет случая, Бош — намеси се Самюълс.

— Всички те чакат резултати от лабораторни изследвания. Трябва да направим нещо по този случай. Пушката е първата нова следа за десет години. Да започнем с нея. Ако от лабораторията изникне нещо по другите случаи, ще се справим.

— Освен това проведохме и пресконференция — побърза да добави Сото. — Какво ще кажат, ако днес работим по случая, а утре го поема друг?

Краудър кимна замислено. Бош хареса намесата на Сото, макар че тя сигурно не си даваше сметка, че е попаднала на мушката на Самюълс. И че може да си плати по-късно.

— Засега оставяме нещата такива, каквито са — каза Краудър. — Продължете работа по това чудо и ще се срещнем отново след четирийсет и осем часа. След това ще докладвам в КНП и ще мислим какво да правим нататък.

— Това не е студен случай — каза Самюълс. — Човекът умря вчера.

— Ще говорим отново след четирийсет и осем часа — повтори Краудър, с което сложи край на дискусията.

Бош кимна. Това беше първото, което искаше да чуе — че двамата със Сото ще продължат да работят по случая, пък било то и само през следващите два дни. Но не беше единственото, което искаше.

— А какво ще правим, когато започнат да звънят телефоните покрай наградата, обявена от бившия кмет? — попита той. — Можем ли да разчитаме на някаква помощ?

— Това беше просто рекламен трик — каза Краудър. — Нали ще се кандидатира за губернатор.

— Няма значение — рече Бош. — Пак ще получаваме обаждания и ще се наложи по цял ден да киснем на телефона.

Краудър погледна Самюълс и той поклати глава и каза:

— Всички работят по случаи. — Имаше предвид другите екипи в отдела. — А сега вие двамата отпадате. Не виждам как мога да намеря някой свободен.

Загубата на Бош и Сото за неизвестно колко време беше проблем за Самюълс и той нямаше абсолютно никакво намерение дори да помисля да отделя други детективи да отговарят на телефоните.

Бош очакваше искането му да бъде отхвърлено, но това можеше да се окаже добре дошло по-късно, ако на двамата със Сото им потрябва нещо друго. Краудър работеше в стил „ти на мен, аз на теб“ и едно напомняне за предишен отказ можеше да наклони везните в тяхна полза.

— И още нещо — каза Самюълс. — Този Мерсед всъщност бил ли е гражданин?

Бош го изгледа за момент, преди да отговори. Сото го изпревари.

— Защо? — попита тя. — Има ли някакво значение?

Уцели право в десетката. Ако Самюълс намекваше, че не може да отдели допълнително хора по случая, защото жертвата не е американски гражданин, тя щеше да поиска това да се обяви публично. На Бош му хареса, че зададе въпроса. Но преди Самюълс да успее да отговори, се намеси Краудър:

— Ще видя какво мога да направя. Може би някоя от дамите от КНП ще може да слезе и да вдига телефона няколко дни. И без това мислех да помоля шефа да ни помогне за обажданията, които получаваме всеки ден. Ще ви уведомя. Честно казано, след номерата, които Зеяс скрои на управлението, нямам нищо против да го видя как подписва чек за петдесет хилядарки.

— Разбрано — каза Бош.

Вярно беше. Като кмет Зеяс определено не можеше да се нарече приятел на управлението. Ползваше се с подкрепата на мнозинството в градския съвет, което споделяше политиката му и изпълняваше исканията му. През осемте години контрол върху градската управа те редовно окастряха бюджета на управлението за извънреден труд и категорично се обявяваха против дори съвсем мижаво увеличение на заплатите на деветте хиляди градски полицаи.

Бош разбра, че срещата е приключила. Стана и Сото последва примера му. Самюълс остана да седи. Явно имаше да обсъжда разни неща с капитана на четири очи.

— Ще поговорим отново след четирийсет и осем часа, Хари — каза Краудър.

— Разбрах.

Бош и Сото се върнаха в клетката си. Бюрата им бяха избутани до параваните и двамата работеха с гръб един към друг. Разположението беше останало от работата с предишния му партньор, Дейв Чу. Тогава вършеше работа, защото Чу беше опитен следовател и нямаше нужда Бош непрекъснато да го гледа какво прави. Сото обаче беше далеч от статута на ветеран и Бош беше поискал от Градски услуги да дойдат и да променят подредбата така, че бюрата да са обърнати едно към друго. Беше пратил молбата още щом Сото постъпи в отдела и все още чакаше.

Инструментът, кутията и папките бяха на бюрото му. Бяха ги зарязали така, преди да отидат на пресконференцията. Още откакто излязоха от участъка в Холенбек Бош изгаряше от нетърпение да отвори кутията и да се заеме със случая. Остана прав и сряза червеното тиксо с джобното си ножче. Върху кутията нямаше стикер с опис, така че нямаше представа преди колко време Рохас и Родригес са я запечатали.