Майкл Коннелли - Горящата стая

Бош кимна. Идеята, че може още сега да се гмурне в документацията, му харесваше. Под „срещата ми“ Сото имаше предвид седмичното посещение при психотерапевта на управлението в Центъра за поведенчески науки в Китайския квартал. Понеже беше участвала в престрелка със смъртни случаи — в случая партньорът й и двама престъпници, — правилникът изискваше да остане под наблюдението на специалист и да се подложи на терапия на посттравматичен стрес в продължение на една година след инцидента.

— Става.

Бош остави двете купчини дискове в края на бюрото си и прибра дрехите в кутията. После сложи кутията на пода зад стола си и се съсредоточи върху калъфа на инструмента. Преди да го отвори, разгледа всички стикери по капака. От тях ставаше ясно, че Мерсед е бил пътуващ музикант, гастролирал из цялата Централна долина до Сакраменто и през цяло Мексико. Имаше стикери и от гранични градчета в Аризона, Ню Мексико и Тексас.

Отвори калъфа и разгледа вихуелата. Беше поставена в гнездо, тапицирано с пурпурно кадифе. Бош предпазливо вдигна инструмента, като го държеше за грифа. Завъртя го, за да види изходната дупка на куршума. Беше по-голяма от входната, защото куршумът беше започнал да се сплесква още при първия удар.

Взе инструмента като музикант, за да провери къде би трябвало да го улучи куршумът.

— Изкарай „Стълба към небето“, Хари.

Бош погледна към съседната клетка. Заявката беше от Тим Марсия, шегаджията на отдела.

— Не е в моя стил — отвърна Бош.

Според статията в „Таймс“, която беше прочел сутринта, когато бил прострелян, Мерсед седял на маса за пикник. Бош седна на стола и опря инструмента на бедрото си. Издрънка с петте струни веднъж и отново погледна къде се пада дупката от куршума.

— След като вземеш нещата от Чун, мини през балистичния отдел и намери някой, който да ни чака утре на Мариачи Плаза с траекторен комплект.

Сото кимна.

— Добре. Какво е траекторен комплект?

— Тръби и лазери.

Бош издрънка отново със струните.

— Имаме две дупки в това нещо и знаем къде е спрял куршумът в тялото на Мерсед. Ако успеем да определим мястото и положението му, може би ще успеем да определим откъде е дошъл куршумът. Вече знаем, че е стреляно с пушка, и си мисля, че трябва да търсим удобна за стрелба позиция.

— Рохас и Родригес вече не са ли го направили?

— Не и ако са предполагали, че е било стреляно с пистолет или от движеща се кола. Както казах на капитана, пушката променя всичко. Това означава, че стрелбата може да не е била напосоки. Вероятно не е стреляно от кола и може дори да не е свързано с банди. Започваме от нулата и първата ни работа е да разберем откъде е дошъл куршумът.

— Ясно.

— Добре. Ще се видим след Китайския квартал.

Бош можеше да каже много за детективите и работата им по случаите по досиетата, които са оставили. Пълните и подробни обобщения, четливите бележки и логично подредените доклади бяха все белези на добре проведено разследване. Бош знаеше също, че при повечето детективски екипи има разделение на труда. Често единият следовател поемаше бумащината, защото имаше усет към писаното слово или просто защото така му допадаше. Беше просто като разделянето на мозък и мускул. В своите екипи Бош винаги бе предпочитал да избягва бумащината. Но не му се получаваше винаги и той задължително обръщаше внимание на детайлите, когато му се налагаше да поеме ролята на пишещия.

При двойката Рохас-Родригес явно Родригес се беше занимавал с писането. Подписът му се мъдреше на почти всички документи и това хвърляше светлина върху негодуванието му, че са им отмъкнали случая. Обобщенията му бяха стегнати и завършени. Никакви полицейски жаргони или подход в стил „само фактите, госпожо“. Обобщенията на свидетелските показания успяваха да представят личността на човека наред със самите показания и това беше от голяма полза за Бош. Документацията го накара да осъзнае, че е преценил неправилно Родригес и Рохас при срещата им в Холенбек. Родригес беше ядосан, защото му пукаше за случая, докато партньорът му Рохас не изпитваше такава дълбока връзка с разследването. Иначе казано, Бош трябваше да намери начин да се свърже с Родригес и да преодолее гнева му. Той беше човекът, към когото следваше да се обърне при нужда.

Основните факти по случая бяха изложени на първите страници на синя папка, която едва сега щеше да се нарече досие на убийство. Докладът за инцидента от 11 април 2004 г. включваше кой, какво, кога и къде и беше основният документ в случая.