Майкл Коннелли - Горящата стая

— Какво видя?

— На прозореца.

И посочи един прозорец на втория етаж на хотел „Бойл“. Беше в сянка.

— Добро око — отбеляза Копланд. — Да го видим пак.

Тя пусна отново частта и този път Бош гледаше само прозореца, който беше посочила Сото. Зачака и в мига на стрелбата видя в него да проблясва малко светло петънце. Копланд спря записа.

— Това ли? — попита Бош.

— Да — каза Копланд. — Не забравяй, че записите от повечето охранителни камери, особено отпреди десет години, са окастрени с цел спестяване на дисково пространство. Този запис е десет кадъра в секунда.

— Значи твърдиш, че малката светла точица е изстрел?

— Именно. Камерата е хванала само толкова, но е достатъчно. Куршумът е дошъл от този прозорец.

Бош впери поглед в замръзналата картина на екрана. Знаеше, че вече няма нужда от изчисляване на траектории. Куршумът беше изстрелян от стая на втория етаж на хотел „Мариачи“.

— Това е, което открих — каза Копланд.

Въведе команди, които увеличиха централния образ, насочи картината към прозореца и всички се загледаха в бялата точка на тъмен фон.

— Трябва да вземем записите на хотела, Хари — каза Сото.

Бош кимна.

— Разрешително за обиск? — попита тя. — За да бъде всичко чисто?

Бош отново кимна.

— Не съм свършила — каза Копланд.

Подреди картините така, че Мерсед отново да е в центъра, след което сложи изолиращ кръг около един от членовете на групата. Не беше Мерсед, а един от стоящите прави. Тромпетистът. Копланд пусна записа и кръгът започна да го следи — останалата картина беше леко размазана.

— Наблюдавайте го — каза тя.

Бош се подчини и изгледа отново прострелването, но този път виждаше само реакцията на тромпетиста. Той бързо се махна и изчезна от кадър.

— Добре де. — Бош явно не виждаше онова, което се искаше от него. — Какво гледаме?

— Две неща — рече Копланд. — Първо, реакцията му. Тя няма нищо общо с изчистването на картината. Просто говоря за реакцията му. Гледайте другите.

Премести изолиращия кръг върху един от другите и отново пусна записа. Този път вниманието беше насочено към акордеониста, който седеше точно до Мерсед. Човекът видя как Мерсед се катурва назад и започна да се усмихва, вероятно защото си беше помислил, че другарят му прави някакъв номер. Но после видя как китаристът се снишава под масата и също клекна и се натика отдолу.

— А сега китаристът — каза Копланд.

Кръгът се премести върху изправения мъж, с китарата. Когато Мерсед залитна, отначало той също се обърка, но после разбра какво става и се скри под масата, като използва китарата си като щит.

— Дай да видим пак тромпетиста — каза Бош.

Гледаха мълчаливо.

— Пак — каза Бош.

Копланд пусна записа отново.

— Добре — каза Бош. — Дай сега всичко без изолиране.

Когато записът свърши, той продължи да зяпа екрана.

— Разбра ли какво имам предвид? — попита Копланд. — Нямам предвид, че побягна. Това е съвсем разбираемо.

— Мислите, че е знаел за предстоящата стрелба ли? — попита Сото.

— Не знам — отвърна Копланд. — Искам да кажа, че той не показва абсолютно никакво объркване. А чист инстинкт за бягство. Сякаш веднага е разбрал, че Мерсед е прострелян, а другите са схванали със закъснение.

Бош кимна. Добро наблюдение, което му беше убягнало при многото преглеждания на записа вчера. Тогава се беше съсредоточил само върху Мерсед и не бе обърнал достатъчно внимание на другите от групата.

— Кой е той? — попита Бош.

— Тромпетистът? Май Охеда — отвърна Сото. — Анхел Охеда. Именно той е посочил в показанията си, че е побягнал.

— Добре, а сега да поговорим за позицията на господин Охеда — каза Копланд. — Благодарение на триангулацията успях да направя цифров модел на стрелбата. Груб е, защото реших, че е по-добре да предпочета скоростта пред качеството.

Тя въведе команди и изключи всички екрани без централния. После зареди груба анимационна версия на стрелбата, гледана откъм музикалния магазин. Членовете на групата бяха като от кибритени клечки, с букви към тях. Мерсед беше отбелязан с А, а Охеда — с Б.

— Програмата измерва специални градации и точно пресъздава многоизмерна анимация, която можем да манипулираме.

Започна да работи с клавиатурата и мишката. Картината мина през витрината на магазина и приближи четирите фигури на и около масата. Копланд щракна команда и възпроизведе прострелването на забавен кадър: траекторията на куршума беше отбелязана с червена линия, която прекоси екрана и улучи седящия на масата „Мерсед“.