Майкл Коннелли - Горящата стая

— Опитваш се да разрешиш случая. Сама.

Тя кимна и свали ръкава си.

На сутринта Бош и Сото се срещнаха в отдела, регистрираха се на таблото и веднага слязоха при колата на Бош, за да отидат в лабораторията. Специалистката, на която Бош беше оставил дисковете предишния ден, Бейли Копланд, отначало беше казала, че ще й трябват два дни работа върху трите записа и че срокът включва придвижването на случая напред в опашката поради важността му и интереса на медиите, но тази сутрин му звънна, докато той караше по 101, и му каза, че е попаднала на нещо, което трябва да види веднага.

По пътя двамата почти не споменаха предишната нощ и тайното разследване на Сото. Бош веднага беше разбрал мотивите й. Самият той се беше захванал навремето да разреши случай от собственото си минало. Затова й каза, че ще й помогне, но че трябва да се направи по правилата. След по-малко от година щеше да излезе от системата и щеше да прибере тлъста сума при окончателното си пенсиониране, така че изобщо нямаше да се учуди, ако управлението не използва и най-малката простъпка, за да го уволни и да си спести парите. Каза на Сото, че ако успеят да измислят план, който да доведе до официалното прехвърляне на случая Бони Брай на тях, ще й помогне в решаването му, но в същото време я предупреди, че работата по чужд случай е опасно начинание — както за самата нея, така и за него.

Отделът за анализ на аудио-визуални данни се намираше на третия етаж на областната лаборатория. Копланд ги чакаше в една стаичка с режисьорски пулт и стенен дисплей, съставен от множество екрани. Помещението беше полутъмно и малко, но Копланд беше успяла да вкара два допълнителни стола за Бош и Сото.

— Благодаря, че дойдохте рано — каза тя. — Ще ви покажа на какво попаднах и после си отивам у дома.

— Да не си работила цяла нощ? — попита Бош.

— Да. Стана ми интересно и не можех да се откъсна.

— Благодаря ти. Да видим с какво разполагаш.

Пултът беше висок, а Копланд беше дребна. По време на демонстрацията остана права, но въпреки това седящите зад нея Бош и Сото виждаха без проблем екраните.

— Добре, нека да го пуснем веднъж и после ще се върнем. Първо написах програма за триангулиране на трите записа. Таймерът поне на една от камерите е неточен, така че определих времето по едно нещо, което го има на всеки запис.

Тя натисна копче на пулта и три от екраните пред тях оживяха — показваха площада или улиците от различен ъгъл. Почти веднага след това Копланд натисна друго копче и картините замръзнаха. Тя посочи централния екран, който показваше записа от музикалния магазин.

— Виждате форда, който минава покрай магазина. Същата кола се появява на всички записи.

Посочи я на другите екрани. Бош виждаше, че качеството на картината е по-добро от предишния ден — Копланд беше обработила записите.

— Като калибрираме трите записа според движението на колата, можем да пуснем и трите едновременно. А сега да гледаме.

Тя натисна копчето и видеото продължи. Трите екрана бяха плътно един до друг, така че на Бош не му беше трудно да ги следи едновременно. Копланд беше намерила триангуларната точка — форда — повече от минута преди стрелбата, така че те гледаха и чакаха, докато най-сетне видяха как Мерсед се просва от масата на земята и другарите му се разбягват.

— Добре, сега да погледнем на забавен кадър — каза Копланд. — Кажете ми какво виждате.

Пусна записа отново. Вниманието на Бош беше насочено основно към централния екран, който показваше седящия на масата Мерсед. Това беше най-ясният запис и единственият, който показваше жертвата. Беше зловещо да го гледаш на забавен кадър и да знаеш какво предстои. Сото, която досега не беше гледала записите, се наведе напред.

Бош се опита да гледа трите екрана едновременно в момента на прострелването, но не видя нищо, което да привлече вниманието му.

Копланд спря записа и попита:

— Е, видяхте ли го?

— Какво да видим? — попита Бош.

Копланд се усмихна.

— Хайде да ги обърнем.

Въведе команда и картините от трите камери смениха местата си. Сега първият и централният екран показваха картината от камерата на паркинга на ресторанта „Покито Педро“.

— Гледайте сега.

Отново пусна видеото на забавен кадър и Бош продължи да гледа централния екран. Макар да беше по-ясен, отколкото на лаптопа, образът си оставаше зърнест изглед към улицата и Мариачи Плаза от две преки разстояние.

— Ето там — каза Сото. — Видях го.