Майкл Коннелли - Горящата стая

— Какво означава това? — попита Бош.

— Оръжието и значката на бюрото. Веднага. Временно сте отстранен от длъжност до приключването на вътрешно разследване.

Бош погледна Краудър и видя, че капитанът наблюдава безстрастно. Нямаше да получи помощ от него. Самюълс продължи да сочи бюрото. Позата му беше напрегната, сякаш беше готов да приложи и сила, ако се наложи. Беше много по-едър, як и млад от Бош. Хари нямаше шансове в сблъсък с него.

Бош бавно извади пистолета си от кобура и го сложи на бюрото. Значката го последва. Краудър веднага ги взе и ги прибра в едно чекмедже.

— Не знам за какво става дума, нито какво смяташ, че съм направил — каза той. — Но двамата със Сото сме на път да приключим най-големия случай от двайсет години и ще изглеждаш като…

— Искаш да знаеш за какво става дума ли? — прекъсна го Самюълс. — Ще ти покажа. Току-що го пуснах на капитана.

Отиде до телевизора, поставен върху шкаф с четири чекмеджета, взе дистанционното и натисна копчето. На екрана се появи полутъмна стая. На заден план имаше френски прозорец до затворена врата. През него в стаята влизаше малко светлина.

— Знаеш ли, че капитан Гандъл от Обири събира писалки? — попита Самюълс.

— Не — отвърна Бош. — Пък и на кого му пука?

— Е, на него му пука и проблемът е, че в кабинета му влизат хора и ги крадат, а някои от тях струват много пари. Затова капитанът си взел камера за детегледачки и я поставил на лавицата. И виж какво успял да запише.

На екрана вратата се отвори и лампата в кабинета светна. Бош влезе, хвърли нещо в кошчето за боклук и тръгна към лавиците с журналите.

— Това се нарича влизане с взлом, Бош — каза Самюълс. — Не е зле да се свържеш с адвоката си, защото ще ти потрябва.

— Това са пълни глупости — отвърна Бош. — Трябваше да погледна журналите. Не съм взел нищичко от кабинета.

— Правилата са си правила — каза Самюълс. — Вратата е била заключена и ти си се справил с ключалката. Капитан Гандъл е намерил огънатите кламери в кошчето. Проникването си е незаконно, независимо дали си взел нещо, или не. Имаш късмет, че в момента не си арестуван, защото капитанът реши, че това не е нужно.

Бош отново погледна Краудър и попита:

— Нима приемаш това?

— Хари, я стига — рече Краудър. — Влязъл си с взлом в кабинета на капитан. Наистина ли беше необходимо? Нима има случай, който да го прави толкова необходимо?

— Иди си у дома, Бош — каза Самюълс. — Отстранен си до приключване на разследването. Ще ти бъде съобщено кога да се явиш пред комисията за изслушване.

Бош беше така зашеметен, че не можеше да помръдне.

— Иди си у дома — повтори Самюълс. — И се надявам, че не си въвлякъл партньора си в това. Никак не ми се иска да губя млад детектив.

Бош най-сетне успя да накара краката си да се задвижат. Обърна се и тръгна към вратата. Самюълс го спря.

— Знаеш ли, Бош, малко ти остава и не е зле да си помислиш дали просто да не свалиш значката и да не се занимаваш с всичките тези глупости. Прослужил си времето си. Защо да продължаваш да се тормозиш?

Бош го изгледа и лейтенантът имитира как сваля значка от униформената си куртка.

— Това е тъпо, Самюълс — каза Бош. — Също като теб.

Бавно излезе от кабинета и тръгна към клетката. Усети погледите на някои от колегите си. Бяха го видели през стъклото как предава значката и пистолета си. Мълвата се разпространяваше. Подобна новина никога не можеше да остане затворена в пълно с детективи помещение.

Сото седеше на бюрото си и завъртя стола, когато той влезе и отиде на мястото си.

— Хари, какво става? Казват, че току-що си предал пистолета и значката си.

Бош придърпа стола си до нейния, седна и каза.

— Временно съм отстранен.

— Какво?! — възкликна тя. — Защо те отстраняват?

— Чуй ме. Когато дойдат да те питат за деня, когато влязох в кабинета на капитана от Обири, кажи им, че не си била там. Останала си тук, а аз съм отишъл сам. Ясно?

— Не, Хари, няма да…

— Трябва да го направиш, Лусия. Аз ще кажа същото. Не си била там. И знаеш ли какво? Наистина не беше. Остана в коридора. Просто кажи на онези от Професионални стандарти, че си била на бюрото си. Ясно?

— Ясно.

Бош хвърли поглед към кабинета на капитана. Самюълс стоеше на прага и го гледаше. Хари реши, че има още максимум пет минути преди Самюълс да извика патрулни полицаи, които да го изведат от сградата.

— Минавал съм няколко пъти през това — каза той на Сото. — Пази се и всичко ще бъде наред. Аз също мога да се оправя.