Майкл Коннелли - Горящата стая

— Ще се оправим — каза Бош. — Няма да ни отнеме много време.

Сестра Тереза погледна назад по коридора, сякаш искаше да се увери, че са сами и сестра Джералдин не гледа.

— Мога ли да ви попитам нещо? — попита тя. — Какво търсите? Какво според вас е направила сестра Еси? Не мисля, че съм срещала по-мил човек от нея.

Бош се замисли за момент. Не смяташе, че си струва да помрачава нечии представи и чувства за друго човешко същество, особено ако е мъртво. Пък и сестра Тереза сигурно сама щеше да научи съвсем скоро, когато медиите разтръбяха историята.

— Просто се опитваме да потвърдим дали тя е една жена, изчезнала преди много време в Ел Ей — каза той.

— О, добре — рече сестра Тереза. — Помислих си, че е нещо наистина лошо и че няма да можем да отпразнуваме единението й с Иисус утре. Видяхте ли какво изписваме на надгробния й камък?

— Не. Какво?

— Всъщност тя го написа. Остави ни заръки за погребението си. Ще пише „Сестра Естир Гонзалес, намерила избавление за децата в Църквата“. Не е ли прекрасно?

Бош кимна и повтори:

— Избавление за децата в Църквата.

— Да — каза сестра Тереза. — Написала го е преди много време. Намерихме инструкциите й в онази стара кутия на леглото й.

И посочи през отворената врата.

— Добре… Е, благодаря ви, сестро — рече Бош. — Както казах, няма да се бавим много.

— Стаята ми е последната отляво в другия край на коридора — каза тя. — Защото съм най-новата.

Повдигна се гордо на пръсти и се отпусна.

— Добре, ще ви намерим.

Бош се обърна и влезе в стаята. Както беше очаквал, обзавеждането бе скромно. Имаше единично легло с разпятие на стената над таблото откъм главата. До него бяха поставени масичка, скрин и бюро с рафт за книги над него. Имаше и гардероб без врата, не по-голям от старите телефонни будки на Юниън Стейшън. Но той бе напълно достатъчен да побере малкото неща в него.

Бош и Сото се разделиха и започнаха да отварят шкафчетата. Повечето бяха празни или съдържаха скромното облекло и вещи, принадлежали на човек, спазвал обета си за бедност. Бош провери кутията, която им беше посочила сестра Тереза. Вътре имаше предимно хвърчащи листа с бележки — написани на ръка проповеди, молитви и стихове от Библията, много от които с подчертана дума избавление. Послание до ефесяни, галатяни, римляни… цитатите бяха изписани върху половин страници, пощенски пликове и какви ли не листчета.

Бош избра два плика и ги прибра във вътрешния джоб на сакото си.

Тъй да кажат избавените от Господа, които Той избави от вража ръка.

Който даде Себе Си за нас, за да ни избави от всяко беззаконие и ни очисти, за да Му бъдем народ избран, ревностен към добри дела.

Порови още в кутията и извади сгънат документ, който се оказа акт за раждане на Естир Мария Гонзалес, издаден през 1972 г. в окръг Хайд, Северна Каролина. Беше отпечатан върху плътна хартия и изглеждаше напълно достоверно, макар че Бош не се съмняваше, че е фалшив. Знаеше, че най-лесният начин да създадеш нова и фалшива самоличност е с акт за раждане от малък селски район някъде далеч от щата, в който ще извършиш измамата. Актът за раждане беше единственият документ, който се изискваше за вадене на шофьорска книжка в Калифорния. Проблемът бе, че за актовете за раждане не съществуваше общ шаблон. Хиляди окръзи в страната издаваха такива документи, като всеки беше с различен дизайн. Чиновник от Дирекцията за моторни превозни средства трудно би могъл да обяви за фалшиво удостоверение от окръг Хайд, Северна Каролина, ако представеният документ изглежда достатъчно официален и легитимен.

Шофьорската книжка беше само една крачка по пътя към придобиване на пълна нова самоличност, с номер на социална осигуровка и паспорт. Документът в ръцете на Бош обясняваше много неща.

Хари седна на леглото и прибра акта за раждане в сакото си при пликовете. Затвори кутията и погледна към Сото, която проверяваше гардероба.

— Това тормози ли те? — попита я.

Тя се обърна и го погледна.

— Кое да ме тормози?

— Не знам — рече той. — Предполагам, че сама си е избрала изкуплението. Дошла е тук, ходила е на мисии, грижела се е за деца и тъй нататък. Обет за бедност, плащане на ипотеката. Но не се е предала и не е казала, че тя е виновната. Не е искала да казва на всички онези родители как се е стигнало до смъртта на децата им.

Посочи кутията.

— Говори за избавление. Но е избрала всичко това. Нищо не е било отнето от нея. Нали разбираш какво искам да кажа?